Убийството на Бин Ладен – тактически успех, стратегически провал

Усилията на Вашингтон да неутрализира Осама бин Ладен най-сетне дадоха резултати. Още преди скандалният автор на атентатите от 11-и септември да бъде обкръжен и убит през уикенда, терористичната му организация беше разпокъсана от ударите на безпилотните самолети Predator и операциите на специалните части. Постоянството в търсенето на бин Ладен даде в жертва хиляди войници и оперативни разузнавачи, както и разходи за милиарди долари, пише в блога си авторът на Forbes Лоурън Томпсън.

„Тъкмо заради тези причини ми е трудно да си отдъхна от новината, че Осама бин Ладен е мъртъв. На най-великата военна сила в света й трябваше цяло десетилетие, за да открие най-високия мъж в Афганистан (и Пакистан) и по този начин изпрати косвено съобщение до неговите съмишленици, че тероризмът може да е изключително ефективен инструмент за промяна на света“, пише още Томпсън.

Минути след като беше съобщено, че бин Ладен е бил убит в богат квартал на 35 мили от столицата на Пакистан, анализатори вече си задаваха въпроса доколко и от кога пакистанските разузнавателни служби са знаели за неговото местонахождение.

Най-вероятно никога няма да разберем отговора на този въпрос, но фактът, че обвиненията между партньорите в кампанията срещу тероризма вероятно ще останат дълго, след като бин Ладен вече го няма, подчертава ефективността на безмилостните, неуловими участници в подкопаването на демократичните правителства.

Оказва се, че демокрациите просто не са много добри в сделките с врагове, които отказват да играят по правилата.

Но самите щети, които тактиката на бин Ладен причини на САЩ и другите правителства в коалицията, направо бледнее с това, което му позволихме да направи с нашата икономика и общество, пише още Томпсън в блога си.

Годините преди 11-и септември сега изглеждат като „Златен век“ за американското влияние и благосъстояние, което се срина с изумителна бързина след терористичните атаки. Наистина, не можем да обвиняваме "Ал Кайда" за dot.com балона, за ипотечната криза, както и за факта, че делът на САЩ от глобалното икономическо производство е намалял от една трета до една четвърт само в рамките на десет години.

Имаме обаче сериозни основания да смятаме, че отвличането на вниманието на политиците със заплахите зад граница има нещо общо с погрешните икономически стъпки, които Вашингтон предприе в първото десетилетие след онзи век, който може да се нарича „векът на САЩ“. И ние най-категорично може да обвиняваме „Ал Кайда“ за доста голяма част от дълга на федералното правителство, защото войната в Афганистан беше пряк отговор на 9-и септември, а войната в Ирак би била политически немислима без терористичния акт.

Така че докато споделям възхищението си от уменията и точността, с която тюлените отърваха света от най-известния терорист, съм и разтревожен от факта колко време отне откриването му и съм обезпокоен от съобщението, което устойчивостта на организацията му изпрати до останалата част на света. Днес наистина има победа над тероризма в тактически смисъл, но и поражение в стратегията, защото му позволихме да демонстрира ограничаването на американската сила.