WSJ: Федералният резерв преразглежда монетарните си инструменти

Първото важно решение на Джанет Йелън като ръководител на Федералния резерв няма да е кога да вдигне лихвите, а как. Старата система на Федералния резерв за повишаване и понижаване на лихвените проценти изглежда все по-неподходяща за епохата след финансовата криза. Ето защо паричните власти работят върху нова стратегия, пише в анализ по темата за Wall Street Journal икономическият журналист Джон Хилзенрат.

На първо място тя трябва да отговори на важни въпроси, които имат далеч по-сериозни последици. Става дума за 2,6 трлн. щатски долара, които банките са паркирали във Фед; за трилиони, които са вложени във фондовете на паричния пазар; и дори за трилиони, вложени в деривати. Може би по тази причина няма да има бърз отговор.

„Ние сме просто в самото начало на това да намерим отговор на въпроса за това, което за нас е най-добрият начин за напредък", заяви Ерик Розенгрен, председател на звеното на Фед в Бостън и член на Федералната комисия за открития пазар (FOMC), в скорошно интервю. "В някои отношения ние се намираме на неизследвана територия".

В сряда централната банка на САЩ може да внесе повече светлина, когато публикува протокола от заседанието през април, на което темата е била обсъдена интензивно. Дискусията показва, че дори и пет години след финансовата криза Фед все още експериментира с нови решения.

Старата система може да се сравни със супермаркет, който се занимава изключително с търговия на портокали. Ако Фед иска да свали пазарната цена, то тя ще предоставя на супермаркета още повече портокали. Ако цените трябва да се повишат, то Фед ще снеме портокалите от рафтовете.

По време и след финансовата криза Фед наводни финансовата система с 2,6 трлн. долара от резерва, като намали лихвените проценти почти до нула. Според план от юни 2011 г. Федералният резерв всъщност ще отнеме тези резерви от системата, така че лихвените проценти да се покачат. Но в момента в обращение има твърде много резерви, за да могат те бързо да бъдат намалени. „Това е моето убеждение - лихвеният процент не е правилният инструмент за напредък", заяви шефът на Фед в Далас Ричард Фишър наскоро пред репортери.

В същото време, хората, вземащи решения във Фед, търсят алтернативи. Това няма да е първият път, в който централната банка ще пренапише „своите инструкции за експлоатация“. През 1979 г. бившият председател на Фед Пол Волкър провъзгласи за основна цел на централната банка паричното предлагане - подход, който неговият наследник Алън Грийнспан по-късно изостави.

От началото на кризата Фед олихвяваше парите, които банките са вложили в централната банка, с лихва от 0,25 на сто. Когато дойде времето, в което Фед ще поиска да повиши лихвените проценти в цялата система, Федералният резерв ще повиши лихвения процент по депозитите и ще промени паричното предлагане. Ако се върнем на супермаркета, Фед следователно ще определи цена, която ще плаща за портокалите и няма да влияе на пазарната цена с това, че ще намалява или увеличава доставките на цитрусовите плодове.

Представителите на Фед обаче се опасяват, че може да не е достатъчно да се плати лихва върху резервите, за да може ефективно да се контролират краткосрочните лихвени проценти.

Така че сега Фед започна да експериментира и с нов инструмент. Тя организира преки сделки, т. нар. обратни овърнайт репо споразумения (Overnight Reverse Repo), с почти 100 фондове и други финансови институции.

Дали това е нужният инструмент, предстои да видим.  

Повече по темата вижте във видеото на Bloomberg.