Последният път, когато в Балтимор избухнаха подобни размирици като през тази седмица, е през 1968 г. след убийството на Мартин Лутър Кинг. В кварталите на Западен Балтимор, където счупените витрини и изгорелите автомобили тепърва се разчистват, изоставените къщи и празните паркинги са частичен резултат от протестите преди почти половин век. И сега, както тогава, последният пристъп на хаос започна с гняв, този път срещу лечението на Фреди Грей, 25-годишен младеж, който загина при съмнителни обстоятелства на 19-и април в резултат на раните, нанесени му при арест, коментира Economist.
И все пак разликата с 1968 г. е, че днес Балтимор вече не е мястото, където чернокожите са очевидно потискани. 63% от населението се състои от афроамериканци. Кметът на града, Стефани Роулингс-Блей, е чернокожа от партията на демократите, която спечели изборите през 2011 г. с 87% от гласовете. Полицейският комисар, Антъни Батс, също е чернокож, както и по-голямата част от полицията. Балтимор, подобно на столицата Вашингтон, Филаделфия и Детройт, и за разлика от покрайнините на Фъргюсън в щата Мисури, е център на чернокож политически контрол. Защо тогава е този смут в полицейското управление на града?
Причините са много. Институциите не се променят лесно, който и да ги ръководи. Борбата на чернокожите в Америка тези дни рядко е свързана с унищожителните намерения на отделни расисти във властта, а по-скоро със структурните проблеми като концентрацията на бедност, разбитите семейства и ужасните училища.
Фактът, че Балтимор е един от най-опасните градове в САЩ, също не помага. Процентът на убийства през 2013 г. е 37 души на 100 000 – съотношение, което е по-лошо дори от това в Южна Африка. През една юнска седмица през същата година в града са се случили 10 убийства и 28 престрелки сред население от едва 622 000 души. Балтимор е град, където младите чернокожи мъже често биват убивани от полицията и където повечето дни млад чернокож мъж бива убит от друг млад чернокож мъж.
Казаното дотук не е извинение за полицията на Балтимор, чиято история е пълна с извънредни изблици на насилие. Но все пак изглежда уместно да бъде споменато, когато се анализира проблемът, който много афроамериканци имат с полицията. Много чернокожи младежи ненавиждат полицаите, които непрекъснато ги претърсват, спират колите им и ги глобяват, и ги третират като престъпници, а не като съграждани. Но ако посетите коя да е среща на гражданите на някой черен квартал с полицията, ще откриете, че чернокожите жени на средна възраст и от средна класа срещат същия проблем. Те се оплакват, че полицията не прави нищо, за да спре тежките престъпления.
Исторически погледнато проблемът с полицията сред чернокожите американци не е в присъствието й, а в липсата й, твърди Джил Лиови в книгата си „Ghettoside”. През по-голямата част от 20 век полицията в САЩ полага големи усилия да защитава белите и тяхната собственост от чернокожите, но често пренебрегва насилието между самите чернокожи. Това е една от причините, поради които в черните квартали нивата на престъпността са толкова високи, казва тя. Когато престъпниците не биват наказвани по какъвто и да е начин, те се развихрят. Всеки акт на насилие може да предизвика вълна от възмездие. Нещата се решават с юмруци, ножове или куршуми. „Доносничеството“ вече е срамно. Когато полицията се опитва да разреши някое престъпление, тя осъзнава, че никой не може да й даде полезна информация.
Процентът на убийствата в Балтимор е паднал с 20% от върховите си стойности през 90-те, но приключените случаи на убийства са все още под 50% в сравнение с 65% средно за страната. Полицейското управление на Балтимор има твърде малко офицери – около 3000, които трябва да разрешат повече от 200 убийства на година, докато в същото време правят и всичко друго, което съвременната полиция прави. И точно защото са претоварени, те не успяват да спечелят доверието, от което се нуждаят, за да накарат хората да говорят с тях и по този начин да намали броя на неразрешените случаи.
През 2005 г. белият кмет на града Мартин О'Мали, който сега е вероятен кандидат за президент, въведе политиката на „нулева толерантност“, призовавайки полицаите да спират и претърсват подозрителни младежи за оръжие или наркотици. През същата година полицията е направила 100 000 ареста сред население, което е само 6 пъти по-голямо. След няколко години тази политика е изоставена в полза на по-целеви подход. Огромната вреда в отношенията между полицията и чернокожите граждани обаче вече е нанесена.
Единственият дългосрочен подход, по който може да се намали насилието, е да се разбере повече за тези, които го предизвикват. Това означава да се създаде среда, където хората имат доверие в закона, който ги защитава – нещо, което повечето американци взимат за даденост, но липсва сред жителите на вътрешните градове. Операцията „Прекратяване на огъня“ на Бостън показва как с комбинацията от интелигентност и работа с хора, участващи в престрелки, процентът на убийства в черните вътрешни квартали на града могат значително да бъдат намалени. Във Великобритания проекти като програмата Trident в Лондон, съгласно която служители от специализираните звена изграждат тесни връзки с приятелите и роднините на заподозрени престъпници, имат подобен ефект при намаляването на престъпността сред чернокожите младежи.
Проблемът с тези дългосрочни стратегии е че те се нуждаят от време, пари и късмет, за да проработят. Доверието не може да бъде изградено бързо. А полицейските управления рядко са места на радикални действия: нещата се случват така, както винаги са се случвали. За много политици наводняването на улиците със сини униформи е по-лесно – то показва на обществото, че нещо, каквото и да е то, се прави.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай


преди 11 години САЩ са скапана лайнярска държава отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години САЩ са скапана лайнярска държава отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Какво можем да научим ? Че от износ на демокрация, почти не е останала такава, за вътрешно ползване в щатите ;)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Сега е време руският посланик в САЩ да излезе и да каже, че протестите трябва да доведат до свалянето на властта и да ходи да пие кафе с Балтиморци. По същия начин както американският направи в Украйна... отговор Сигнализирай за неуместен коментар