Даровете на Доналд

Президентът Тръмп изпрати братски подарък на президента Путин. Засега малцина го забелязват, но в близките дни това ще стане ясно за всички. С отказа си от незабавен удар по сирийската армия и правителствената инфраструктура в Сирия Тръмп съзнателно лиши своите военни от шанс за тактическа изненада - ключово условие за успех при подобни операции. Няма как да не признаем, че това е неявна стъпка, която цели да помогне да Путин да се справи със сегашната ситуация, коментира Валерий Ширяев от "Новая газета", цитиран от БТА .

Забавянето до петък даде на руското командване в Сирия възможност да вземе ред мерки, свеждащи до минимум очакваните щети. Така оценяват развитието на събитията от понеделник насам военните източници, потърсени от "Новая газета". Това налага да обърнем внимание на обстоятелства, очевидни според нашите експерти.

В момента, когато Тръмп анонсира неизбежен удар по Сирия до 48 часа, въоръжените сили на САЩ разполагаха с целия необходим потенциал. За целта нямаха нужда нито от чисто символичната съюзническа помощ, нито от самолетоносача, символизиращ мощта и величието на американската армия, който начело на корабна бойна формация с диаметър 360 км се движи полека към Средиземно море и безнадеждно протака началото на операцията.

Стига да припомним какви средства използваха американските военни в локалната операция край Дейр аз Зур - дори стратегически бомбардировачи. Самолетите, базирани в съседни страни, включително Йордания, ракетните разрушители "Доналд Кук" и "Портър", доплавали без бързане за половин ден от кипърската си база до базата на руския военноморски флот в Тартус ("в същата локва", както казват моряците), без изобщо да се обявява допълнително - само с политическа цел - съсредоточаване на силите и пауза с цел формиране на коалиционна групировка, имаха готовност да нанесат обезоръжаващ удар, съобразен с мащаба на кризата. 

Проблем за всяка високотехнологична войска в Сирия е липсата на цели, достойни за оръжията й. Икономика, разрушена от гражданската война, измъчено население, свикнало с къде по-страшни ужаси от кратка бомбардировка на военни обекти - ето главните белези на местния театър на военни действия. Това не е Югославия - съвсем развита страна, чиито ключови инфраструктурни обекти бяха системно бомбардирани и щетите принудиха политиците й да жертват малка, но исторически съществена част от държавата.

При това положение малобройните цели, подходящи за твърде скъпите ракети с обикновен фугасен заряд (предишната атака срещу сирийската въздушна база Шайрат с 59 ракети "Томахоук" излезе между 70 и 100 милиона долара), са събрани в структурите на авиацията и ПВО. Президентът на САЩ обаче осигури допълнително време; през този интервал голяма част от сирийските самолети се прехвърлиха много близо до базата на руските ВВС Хмеймим, под чадъра на батареите С-400. А хората зад пултовете там не са сирийски военни, качеството е съвсем друго. Нашите разчети впрочем имат задача да бранят единствено руските бази и няма как да отвърнат на американски удар извън крайно ограничената си зона на отговорност.

Провалът на ракетното нападение срещу базата Шайрат буди у всички наблюдатели, включително в близкоизточните столици, съмнения в методите на американската армия. Защото Израел праща четири изтребителя-бомбардировача и с обикновена въздушна атака постига далеч повече. И харчи стотици пъти по-малко.

В подобни условия оперативно-тактическата изненада става направо решаващ фактор. Маскировъчни мерки, поставяне на лъжливи цели, изтегляне на сирийските лидери в защитени убежища, подготовка и съгласуване на действия с оглед радиоелектронна борба - всичко това се върши в ненадейно отпуснатия времеви аванс.
Никой не действа по този начин - освен ако Тръмп и американските военни нямат друг, неявен мотив: да избегнат истински, а не уреден за телевизията сблъсък с Русия.

Трескавата дейност на флота в акваторията на руската база Тартус, прехвърлянето на две ескадрили ударна авиация от Твер в Астрахан, спешното предислоциране на сирийски ВВС и противовъздушни разчети показват, че нашата армия и нейният съюзник Асад се възползват максимално от "политическата" пауза, подарена от Тръмп.

Сега може да се изстрелят и 500 ракети, но в крайна сметка ударът ще е по-скоро политически символ, тъй необходим за Тръмп. И щом е така, Путин и Асад по-лесно ще се примирят с неизбежните загуби, както стана преди година, на 7 април 2017-а. Русия не се кани да изостря нещата, съдейки по внезапно намалелия патос в телевизионната пропаганда и необичайно замисления тон, с който говори последния път руският посланик Василий Небензя - а изведнъж се разбра, че той редовно се целува в ООН с американската си колежка Ники Хейли. За война впрочем не агитира никой и в средите на американските военни, нито сред отговорните политици, останали все още в администрацията. Това стана ясно от твърде сдържаното поведение на САЩ след атаката срещу наемниците от т. нар. частна военна компания "Вагнер".

Ами Русия? Странно е, че изреждайки възможните ни отговори след предстоящия обстрел (той бе гръмогласно оповестен във вторник и е много трудно да се отмени без вреди за репутацията на Тръмп), медиите и експертите не споменават най-достъпния за Русия, най-евтиния и безопасен за всички. Защото американците смятат да бомбардират не нашите военни, а сирийските им съюзници. Но в Сирия не липсват и съюзници на американците.

Може и Кремъл да получи свой символ за телевизията, целящ да убеди обикновения народ в непоклатимата му воля. Логично е според мен да чакаме масиран удар, може би включващ престижните ракети "Калибър" и бомбардировачи с далечен обсег, по малобройните съюзници на САЩ в Сирия, в зоните извън контрола на Асад. Тия със сигурност няма кой да ги пожали нито в Москва, нито във Вашингтон, щом са заложени на карта съдбините на световната система за сигурност.

/БТА/