Проблемът за регулаторите в САЩ е, че след 70-те за законодателството е трудно да спечели антитръстово дело, освен ако не се докаже, че потребителските цени са се повишили заради монополно положение - нещо, което е много трудно при платформи, които извършват неясни бартери (вашите данни срещу тяхната „безплатна” услуга). В резултат дигиталните монополисти продължават да растат.
Нещата обаче може би се променят. Ново изследване на Лина Кан, експерт, който работи за подкомисия по антитръстово, търговско и административно право към Конгреса, прави директни сравнения между жп проблема и този с дигиталните монополи. Тя заключава, че имаме нужда от разделяне на платформите от търговията, за да създадем по-справедлива и конкурентна цифрова среда.
Идеята се подкрепя и от други, включително сенаторът от Масачусетс и кандидат президент от Демократическата партия Елизабет Уорън. Тя също сравнява големите технологични компани с железопътните от миналото, като вярва, че на фирми с над 25 млрд. долара глобални приходи (вероятно годишно – бел. прев.) не трябва да се разрешава да притежават платформа, в която да бъдат и участник.
Това напомня разделянето, наложено на железопътните компании, което е целяло да предотврати създаването от тяхна страна на пазар и същевременното доминиране на него. През 1900 г., например, шест американски жп компании са притежавали или контролирали 90% от пазара на антрацитни въглища, което е довело до високи цени за купувачите и огромни печалби за жп компаниите, като разбира се е било трудно за независимите въглищни фирми да превозват товари по жп мрежата.
Проблемът в крайна сметка е бил решен чрез клауза, която е разделила платформите от търговията. Този вид разделяне е намерилo приложение и в други сектори като банкирането, като е предотвратило банковите холдинги от конкуриране със собствените им клиенти в различни области.
За мен е очевидно, че трябва да приложим същите стандарти към днешните цифрови гиганти, макар да сме сигурни, че те ще впрегнат всичките си лобистки мускули, за да го осуетят в идните месеци. Както Адамс е изтъкнал през 19 век, „проблемът със сливането, който е в основата на железопътния проблем, е отишъл толкова далече, че скоро жп компаниите ще управляват държавата, ако тя не успее да ги контролира”. Борбата за регулацията на големите технологични компании ще ни каже много за това дали индустриалните титани на нашето време вече не контролират политическата система.


Кметът на Варна: Въвеждаме драстични мерки срещу презастрояването
НАП: Средната цена на бензина у нас достигна най-високо ниво от началото на конфликта в Близкия изток
Механици: съпротивлението на въздуха вдига разхода гориво при високите скорости
Два пъти повече ухапани от кърлежи във Варна за седмица
България харчи 8% от БВП за здравеопазване, но остава последна по продължителност на живота
Унгарската мечта за еврото пренарежда облигационните пазари в Източна Европа
Испания рискува затворени барове и срив в услугите, ако ограничи мигрантите
Русия притиска студенти да попълват редиците на операторите на дронове
Замърсяването от въглища намалява глобалното производство на слънчева енергия
Защо европейският пазар губи натрупаната си инерция от началото на 2026 г.
Jeep направи Wrangler за Капитан Америка
Британци атакуват рекорда за най-бърз автомобил
Mercedes отряза китайци и американци за бронираната S-Class
Hyundai прави EV по-евтини, без за променя батериите
Най-продаваната кола в историята празнува 60-годишен юбилей
Румъния модернизира старите си ракетни установки за удари на голямо разстояние
Откритие в Китай: хората са използвали напреднали технологии преди 146 000 години
Кои държави в Европа изнасят най-много пластмасови отпадъци
Кирило Буданов - миротворецът, който Путин иска мъртъв
Моди: Настоящото десетилетие се превръща в ера на бедствия