Проблемът за регулаторите в САЩ е, че след 70-те за законодателството е трудно да спечели антитръстово дело, освен ако не се докаже, че потребителските цени са се повишили заради монополно положение - нещо, което е много трудно при платформи, които извършват неясни бартери (вашите данни срещу тяхната „безплатна” услуга). В резултат дигиталните монополисти продължават да растат.
Нещата обаче може би се променят. Ново изследване на Лина Кан, експерт, който работи за подкомисия по антитръстово, търговско и административно право към Конгреса, прави директни сравнения между жп проблема и този с дигиталните монополи. Тя заключава, че имаме нужда от разделяне на платформите от търговията, за да създадем по-справедлива и конкурентна цифрова среда.
Идеята се подкрепя и от други, включително сенаторът от Масачусетс и кандидат президент от Демократическата партия Елизабет Уорън. Тя също сравнява големите технологични компани с железопътните от миналото, като вярва, че на фирми с над 25 млрд. долара глобални приходи (вероятно годишно – бел. прев.) не трябва да се разрешава да притежават платформа, в която да бъдат и участник.
Това напомня разделянето, наложено на железопътните компании, което е целяло да предотврати създаването от тяхна страна на пазар и същевременното доминиране на него. През 1900 г., например, шест американски жп компании са притежавали или контролирали 90% от пазара на антрацитни въглища, което е довело до високи цени за купувачите и огромни печалби за жп компаниите, като разбира се е било трудно за независимите въглищни фирми да превозват товари по жп мрежата.
Проблемът в крайна сметка е бил решен чрез клауза, която е разделила платформите от търговията. Този вид разделяне е намерилo приложение и в други сектори като банкирането, като е предотвратило банковите холдинги от конкуриране със собствените им клиенти в различни области.
За мен е очевидно, че трябва да приложим същите стандарти към днешните цифрови гиганти, макар да сме сигурни, че те ще впрегнат всичките си лобистки мускули, за да го осуетят в идните месеци. Както Адамс е изтъкнал през 19 век, „проблемът със сливането, който е в основата на железопътния проблем, е отишъл толкова далече, че скоро жп компаниите ще управляват държавата, ако тя не успее да ги контролира”. Борбата за регулацията на големите технологични компании ще ни каже много за това дали индустриалните титани на нашето време вече не контролират политическата система.


Емблематични обекти в Париж ще затварят по-рано заради жегите
Челси ще опита да привлече Винисиус
Германия се договори с Юрген Клоп
Шофьорът на камиона от катастрофата на "Тракия" остава в ареста
Радан Кънев бе избран за лидер на ДСБ
Big Tech удвои дълговото си натоварване до $350 милиарда в разходи за AI
Китайски тестове на ICBM сa новата тревожна реалност в Тихия океан
Уолстрийт намира нов начин инвеститорите да избегнат Илон Мъск
Бърнам със сигурност е следващият британски премиер. Всичко друго е неясно
Ако мечтаете за златен Rolex, моментът може да е настъпил
Европа слага край и на евтините китайски гуми
10-те най-големи производителя на батерии в света
Duster се превърна в малък Patrol
Мъск млъкна - и Tesla тръгна нагоре
Триредови радиатори: Има ли полза от тях?
Остават много въпросите около подписаното замразяване на договора с "Боташ"
Поредна тежка катастрофа с камион: Петима ранени на "Струма"
Наталия Киселова: Данните за пътуванията на Пеевски пораждат повече въпроси, отколкото отговори
След десетилетия пред екрана: Почина журналистът Дермот Мърнаган
От документи до тежки кризи: За какво българите в чужбина търсят помощ от консулите ни