Излизането на Китай от американското земеделие е тежък удар за сектора

Земеделието е предпочитаното оръжие в ескалиращата търговска война между двете най-големи икономики в света, пише CNBC.

С официалното оттегляне на Китай от закупуването на американски селскостопански стоки американските фермери губят един от най-големите си клиенти. Това може да се окаже опустошителен удар във вече тежката година за реколтата и цените на стоките. Той може също така да понижи брутния вътрешен продукт на САЩ и да засегне компании като Deere, чийто бизнес е пряко свързан със земеделието в САЩ.

„Продажбите през тази година вече са по-ниски заради съществуващите мита. Ако се стигне до пълно спиране на износа към Китай, това ще създаде, разбира се, още по-големи последици за пазара и цените“, казва Пат Уестхоф, директор на Института за изследване на храните и селскостопанската политика към университета в Мисури. „Пълното изключване на Китай от пазара ще бъде нещо много сериозно“, допълва той.

През 2018 г. износът на американски селскостопански стоки към Китай е възлизал на 5,9 млрд. долара. Страната е водещ купувач в света на соя, като миналата година е закупила приблизително 60 на сто от американския износ на тази култура. Уестхоф смята, че цените на соята вече са намалели с 9% от началото на търговската война през юли миналата година.

От септември 2017 г. до май 2018 г. износът на соя към Китай е достигнал 27,7 млн. тона. Той е намалял с над 70% до 7 млн. тона през същия деветмесечен период през 2018 г. и 2019 г., сочи анализът на университета в Мисури.

Уестхоф смята, че износът на соя се е свил с още 4 млрд. долара заради последиците от митата, но преди пълната загуба на Китай като клиент. Митата създават последици и за други насаждения, добавя той. Докато има по-слабо търсене на соя, фермерите залагат повече на други посеви като царевицата. Това води до по-ниски цени на царевицата заради увеличеното предлагане.

Китай е четвъртият по големина пазар за американския износ на земеделска продукция след Канада, Мексико и Япония.

Въпреки че износът на земеделски стоки има сравнително малък дял от брутния вътрешен продукт на САЩ в размер на 20 трлн. долара, проблемите с Китай ще засегнат фермерите и ще влошат други проблеми, пред които те вече са изправени.

Нетната печалба на САЩ от земеделие намалява през последните шест години, доста преди последиците от митата. Тя се е понижила с 45% спрямо върховото равнище от 123,4 млрд. долара през 2013 г. до около 63 млрд. долара миналата година, сочат данни на американското министерство на земеделието.

Наред с митата фермерите трябваше да се справят с наводнения и африканска чума по свинете тази година, което понижи търсенето на соя и земеделска продукция за изхранване на прасетата. Белият дом започна да прилага пакет от помощи на стойност 16 млрд. долара през май, за да могат фермерите да издържат търговската война и другите проблеми. Голяма част от спасителната програма обаче пренебрегва дребните фермери и не се смята за постоянно решение.

Във вторник американският президент Доналд Тръмп написа в Twitter, че фермерите знаят, че Китай „няма да може да ги нарани“, тъй като „техният президент ще застане зад тях“.

Тема в предизборната кампания

Земеделието е чувствителен въпрос за Доналд Тръмп. Той заяви, че осигурил големи покупки на селскостопански стоки на срещата с китайския си колега Си Дзинпин в рамките на Г-20 през юни. По-късно той обвини Китай, че не спазва поетите ангажименти. Това накара Тръмп да обяви миналата седмица мита от 10% върху останалия китайски внос на стойност 300 млрд. долара, който до този момент не е засегнат от налозите.

В понеделник говорител на китайското министерство на търговията заяви, че китайските компании са спрели да купуват американски земеделски продукти в отговор на изненадващите мита на Тръмп.

„Това е сериозно нарушение на срещата между държавните ръководители на Китай и САЩ“, съобщи министерството в комюнике.

Джон Рутлидж, главен инвестиционен директор на инвестиционната компания Safanard, заяви, че няма нищо случайно във факта, че Китай е избрал земеделието като оръжие в търговската война. От една страна, то засяга БВП и електоралната база на Тръмп, съставена от дребни фермери. Но по-важното е, че се отразява негативно на земеделските корпорации, които са големи донори на републиканците.

Рутлидж, който се е срещал многократно тази година с основния екип от преговарящи в областта на търговията на Тръмп, заяви, че американският президент „не може да позволи търговската война да приключи преди следващите избори“ заради политическата ѝ стойност.

Прекратяването на покупките на американски земеделски стоки от Китай може да засегне и продажбите на американски компании като Deere и Caterpillar, които разчитат на фермерите за голяма част от бизнеса си. Deere съобщи през май, че фермерите отлагат закупуването на продукти заради несигурността. Книжата на компанията поевтиняха с 4,8% в понеделник.

Бившият губернатор на щата Айова Пати Джъдж припомня кризата в земеделието през 80-те години на миналия век, когато ниските цени на земеделската продукция не позволиха на собственици на ферми да изплатят заемите си за земя и оборудване. Заради липсата на признаци за напредък в търговските преговори Джъдж се опасява, че болезненото десетилетие за фермерите може да се повтори.

„Не искаме хората да загубят фермите си и да не могат да изпълняват финансовите си задължения. Но изглежда, че търговията няма да се подобри, така че ми се струва, че се насочваме към много тежко пътуване“, отбелязва тя.