Ел-Ериан: Последните данни за инфлацията в САЩ са неопределени

Тълкуванията на данните за индекса на потребителските цени от сряда, които през последните месеци се очакват с толкова нетърпение, колкото и доклада за работните места, напомнят защо президентът Хари Труман веднъж си пожела „едностранен икономист“, добавяйки, че „всички мои икономисти казват ‘от една страна’, а след това - ‘от друга.’” За щастие повечето икономисти вероятно ще се съгласят с едно заключение и то е, че наблюдението на повишената инфлация далеч не е приключило, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.

Нека започнем с цифрите. Месечната инфлация за юли достигна 0,5%, като основната (без волатилните цени на храните и енергията - бел. прев.) бе 0,3%. И двете стойности за юни бяха 0,9%. На годишна база инфлацията остана непроменена на ниво от 5,4%, а основната се понижи от 4,5% на 4,3%. Данните като цяло бяха в унисон с консенсусните очаквания. И накрая, в рамките на общите числа имаше забележими - и далеч от еднакви - движения в отделните компоненти.

„Преходният“ инфлационен лагер - тоест тези, които разглеждат настоящия скок на инфлацията като временен и обратим в рамките на следващите няколко месеца - ще се утешат от смекчаването на фактори, които бяха с основен принос за нарастването на инфлацията, като например цени на употребявани автомобили и самолетни билети. Те правилно ще твърдят, че тези елементи най-вероятно ще отнемат от инфлацията през следващите месеци. Също така скорошният скок на инфекциите с Covid-19, поради делта варианта, вероятно ще охлади част от напрежението, идващо от инфлацията при търсенето.

Другият лагер, чиито привърженици се притесняват от потенциалните щети за икономическото благосъстояние и финансовата стабилност, които ще настъпят колкото по-дълго е необходимо динамиката на инфлацията да се изчерпи или да бъде контролирана от Федералния резерв, ще отбележи, че въпреки спада в тези компоненти високите годишни темпове остават до голяма степен непроменени. Това е така, защото някои други елементи, включително особено чувствителни такива като храната, показват ръстове. Те могат също така да посочат други фактори, като ресторантите и здравеопазването, които подчертават началните последици от инфлацията при заплатите, където натискът е забележителен и продължава да нараства.

Реалността е, че новите данни не осигуряват достатъчно силна база за вземане на страна в спора.

Това не би трябвало да е голяма изненада, тъй като разликата в гледните точки се отнася до три ключови въпроса без отговор: степента, до която икономиката на САЩ преминава през структурни промени, особено по отношение на предлагането; степента, в която се развива гледаща назад перспектива за очакванията за заплатите и цените; и колко несигурно е позиционирането за различни компоненти на икономиката и пазарите.

Болшинството от хората с готовност биха се съгласили, че ще са необходими много повече данни, като се започне с индекса на производствените цени в четвъртък, за да се хвърли допълнителна светлина върху това колко висока ще бъде инфлацията и за колко време. Междувременно икономистите, участниците на пазара и регулаторите би било разумно да запазят ума си отворен. Доколкото това се разглежда като твърде сходно с подигравателната характеристика за икономистите на Труман, би било по-добре да се приближим към това, което компания след компания ни казват за натиска на разходите и цените, а не да разчитаме на макроикономически модели, които неизбежно имат трудности да уловят промените, свързани с пандемията.