Какво стои зад вълната от сливания между борсови оператори?

Дейм Клара Фърс, бивш директор на Лондонската фондова борса, често казва, че коледните й празници се провалят заради рисковете на професията. Британският борсов оператор, който е твърдо на второ място по оборот в света, бе предмет на три опита за враждебно поглъщане по време на празничните дни в края на 2004, 2005 и 2006 г., всички от които са неуспешни. През същия този период много от борсовите оператори в света правят опити за консолидация, пише The Economist.

Много от тези опити се оправдават с критичната важност на това пазарите да работят 24 часа в денонощието и да осигуряват ликвидност седем дни в седмица. Така Нюйоркската фондова борса се обединява с базирания в Париж европейски борсов оператор Euronext. NASDAQ пък купува скандинавския борсов оператор OMX, двете големи борси в Чикаго се обединяват, а през 2007 г. Лондонската фондова борса на свой ред прави сделка, като купува Borsa Italiana. Резултатът за акционерите им обаче е лош, като цените на акциите на Лондонската фондова борса, Nasdaq OMX и NYSE Euronext се понижават силно.

Индексът на Bloomberg, който следи акциите на световните борсови оператори, остава с 42% под пиковите си нива от 2007 г., докато цените на акциите в световен мащаб са с около 20% под същите пикови нива. Продажбите и печалбите на големите борси в богатите страни са в застой оттогава насам.

След тези резултати сключването на сделки в тази сфера бе преустановено. Но през октомври 2010 г. Сингапурската фондова борса направи оферта за закупуване на Австралийската борса за ценни книжа ASE, като сделката все още не е финализирана. През този месец Лондонската фондова борса обяви, че купува борсовия оператор TMX Group, който е собственик на борсата Торонто. По-късно през същия ден Deutsche Börse обяви, че е в преговори за закупуването на NYSE - Euronext. Сделката помежду им би довела до създаването на най-голямата компания в сектора с пазарна капитализация около 26 млрд. долара.

В Сингапур и Австралия сливането бе обявено под мото "Азиатският и тихоокеанският регион - сърцето на растежа на световната икономика”, а от Лондонската фондова борса обясниха сделката в контекста на търговските връзки между Канада и Европа.

Какво обаче се крие зад сливанията и придобиванията в сектора в действителност?

Истината е, че дейността на борсовите оператори е необичайно неглобална. Отделните борси са специализирани да търгуват определени ценни книжа и деривативи, което ги превръща във „финансови силози” със собствени регулации, закони, работното време и критична маса от големи пазарни участници, които може да не са базирани в една и съща страна, но споделят едни и същи правила за участие. Дори да е практична, ползата от възможността да се търгува всичко, навсякъде и по всяко време, не е ясна.

Едно от обясненията за вълната от сделки е, че борсите, които по правило имат различни продукти, могат да ги продават на разширена клиентска база – така Канадската борса може да предложи своите деривативни продукти на клиентите от Лондон например. Но засега все още няма добър работещ пример в това отношение. Другата надежда е, че продажбите ще се увеличат заради престижа, който ще създаде подобна престижна сделка. Например Лондон и Торонто ще получат голям дял от минните борсови компании в света, което може да привлече още подобни компании да се листнат на тях.

Тези аргументи обаче не звучат много убедително.

Една от последиците от консолидацията е обединението на силните страни на големите борси. Deutsche Börse например е лидер в търговията с дългосрочни деривативи върху ДЦК, а NYSE Euronext е силна в по-краткосрочните договори. Често обаче такива големи борси, които имат монопол върху определени финансови продукти, са изложени на силен натиск от страна на нови участници на пазара, които предлагат различни и по-евтини продукти. Обединяването на силите им само по себе си не гарантира повече приходи или печалби, но прави възможно обединяването на технологиите и бек-офис платформите, което намалява разходите. Именно спестяването на разходи е главен елемент от консолидацията в сектора.

Сливането на Deutsche Bоеrse и NYSE-Euronext трябва да донесе годишни икономии от 300 млн. евро, твърдят двете компании, а това е около една пета от комбинираната им печалбата преди данъчно облагане. Сделката на LSE-TMX трябва да донесе икономии от около 7%. Всичко това звучи добре, но не е достатъчно силен аргумент, за да оправдае ренесанса в тази индустрия и агресивното наддаване при консолидацията.

Това, което може да ги обясни, е усещането, че регулаторните, законови и поведенчески граници, които са ограничавали финансовата дейност, се разпадат. Това се е случвало и преди, когато в повечето страни акциите са се търгували на провинциалните фондови борси. Сделките, обявени през миналата седмица обаче, бяха представени като сливане между равни борси, които ще имат труден режим на управление. За да проработи обединението изглежда, че при сливането националната идентичност на борсовите оператори ще трябва да се запази.