Дж. Магнус: Изправени сме пред криза на капитализма

След икономическото и финансово „бънджи“ през 2009 г. сме изправени пред криза на капитализма, която се случва веднъж на поколение, смята Джордж Магнус, старши икономически съветник в UBS.

“Частният сектор няма друг избор освен да намали задлъжнялостта си, което ще усили ефекта от загубата на досегашните двигатели на икономическия растеж. Неминуемо финансовото изчерпване в обществения сектор също ще допринесе за икономическите проблеми“, посочва той в свое изследване.

Според него нова рецесия всъщност би била продължение на тази, която започна преди три години с колапса на Lehman Brothers.

Магнус е убеден, че фокусирането единствено върху бюджетните ограничения няма да доведе до икономическа стабилизация и завръщане към устойчив растеж.

„Проблемът трябва да се разгледа по-широко, обхващайки липсата на способност у икономиката да създава работни места и да формира доход“, посочва той.

Необходими са краткосрочни мерки в подкрепа на растежа и дългосрочен план за намаляване на разходите, но малко правителства успяват да балансират между двете, изтъква икономистът.

„Президентът Обама наскоро предложи краткосрочни мерки, но липсват дългосрочните, докато във Великобритания и други страни акцентът е обърнат“, посочва Магнус.

Мащабът на краха след просперитета в периода 1980-2008 подготви почвата за кризата на капитализма, която се изразява в големите политически предизвикателства не само в развитите страни, казва той.

„Имайки предвид натиска върху акциите и ниската доходност по облигациите, финансовите пазари може би вече са осъзнали това.“

Признаването на проблема е добро начало и е окуражаващо, че новият ръководител на МВФ Кристин Лагард неотдавна призова за координирани макроикономически политики в подкрепа на растежа, както и за задължителна и съществена рекапитализация на европейските банки.

Призивът й обаче бе до голяма степен игнориран и в действителност си навлече гнева на някои финансови министри от ЕС, които отказаха да приемат, че са наложителни действия.

Има криза на капитализма, понеже икономическият модел и политиките не могат да донесат устойчив растеж, адекватни доходи и заетост“, казва Магнус.

„Ние загубихме жилищния сектор, финансовите услуги и кредитирането като двигатели на растежа и останахме само с високите нива на частен и публичен дълг – една нефункционираща финансова система, както и със слабия трудов пазар“, констатира икономистът.

Според него икономиките са изправени пред криза на съвкупното търсене, тъй като потребителите не могат да отговорят на производството на стоки и услуги, понеже трябва да намалят дълговете си.

Последните данни за САЩ показаха, че заетостта е на нивото си от 2004 г., а делът на работещите на възраст над 16 г. е равен на този от 1950 г., посочва Магнус.

„Докато политиците следват бюджетни рестрикции, само централните банки се борят с рецесията, но и това няма да проработи“, смята той.

Първата стъпка според икономиста е мащабната рекапитализация на европейските банки, преди да се пристъпи към структурните въпроси. Той не вярва, че фискалният съюз ще реши този проблем.

„Кредиторите стават все по-силни и отстояващи правата си, а длъжниците може да проявят умора от рестрикциите, като същевременно са обезпокоени от предоставянето на повече суверенитет към кредиторите и европейските институции“, казва Магнус.

„Политическите ограничения за фискалната интеграция още не са достигнати, но ако усилията в тази посока продължават, без да се постига резултат, тези усилия ще следват германските условия, което значи ограничения“, обяснява той.

„Може да заключим, че макар еврозоната да не е на път да се разпадне, нейната функционалност не е гарантирана“, завършва икономистът.