Базелският комитет отстъпи пред банките

Глобалните регулатори дадоха на банките още 4 години за изграждането на паричните буфери и възможности за по-голяма гъвкавост в случаи на икономически кризи, след като финансовите институции настояха, че не могат да спазят първоначално заложеният срок (2015 г.) без да пострада кредитирането, предаде Ройтерс.

Според промените банките ще създават паричните буфери постепенно, като крайният срок се удължава до 2019 г. и ще могат да ползват акции, ценни книжа, обезпечени с ипотеки, както и корпоративни облигации, но със занижена стойност.

Банките ще трябва да поддържат високоликвидни активи за покриване на нетните изходящи потоци за 1 месец, така че да не се налага да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците.

Коефициентът на ликвидност на 200-те най-големи банки в света се предвижда да бъде повишен до 125% от активите им. Това означава, че през следващите години те ще трябва да намерят около 1 трлн. евро, за да приведат рентабилността си според изискванията.

Много от финансовите институции също така, особено тези в държавите от еврозоната, разчитат на централните банки за ликвидност. В тази връзка националните регулатори ще имат възможност да преценяват дали зависимите от краткосрочно финансиране банки биха могли да работят нормално под минималните изисквания за ликвидност.

Базелският комитет все пак ще продължи да настоява за въвеждането на изисквания, с които да се ограничи зависимостта на банките от краткосрочно финансиране. 

Базелският комитет се надява, че сега вече банките няма да заплашват със свиване на кредитирането. В тази връзка Марвин Кинг, председател на управителния съвет на Базелския комитет, отбеляза, че се въвеждат гаранции новите стандарти за ликвидност да не попречат на банковата система да финансира възстановяването на икономиката.

Според анализатори финансовите институции ще се опитат дори преди 2019 г. да отговорят на новите изисквания заради натиска на пазарите и необходимостта да подобрят бизнес моделите.

Новите правила за ликвидността ще действат заедно с новите правила за банковия капитал, с които се цели да се осигури дългосрочна стабилност на банковата система, отбелязва агенцията.