Как Китай укрепва икономиката си за война със Запада?

В трескавите седмици, последвали инвазията на Русия в Украйна, най-високопоставените служители на Китай се мъчеха да разберат последиците от конфликта за китайската икономика.

На фона на засилващото се напрежение между Вашингтон и Пекин относно търговията, както и относно Тайван, китайският режим се опасява, че скоро може да се изправи пред същите сурови санкции, които Западът побърза да наложи на Москва, пише Telegraph.

Съобщава се, че представители на всяка голяма местна и чуждестранна банка, включително HSBC, са били привикани на извънредна среща на върха, където притеснени държавни служители от централната банка и финансовото министерство са поискали да разберат какви стъпки могат да бъдат предприети за защита на икономиката на страната в случай на западни икономически действия.

Администрацията на президента Си Дзинпин е особено разтревожена от способността на САЩ и техните съюзници да замразят доларовите активи на Руската централна банка. Те искат да знаят как могат да бъдат защитени валутните резерви на Китай в размер на 3,2 трлн. долара.

От една страна, режимът има право да се тревожи. Доклад, публикуван миналата година от мозъчния тръст Атлантически съвет, анализира различни сценарии на санкции в случай на голяма ескалация около Тайван.

Той установява, че в най-екстремния сценарий, включващ санкции срещу основните финансови институции на Китай, „поне“ 3 трлн. долара в търговски и финансови потоци „ще се сблъскат с непосредствен риск“.

Рисковете и за двете страни са огромни. Внимателното изследване на икономическите маневри на президента Си предполага, че той тихо се е подготвял от години за подобна конфронтация.

Нов световен ред

Честно казано Западът не е напълно пасивен, докато заплахата от война нараства. Призивите на Доналд Тръмп за „отделяне“ от Китай по време на пандемията от коронавирус предизвикаха бърза преоценка на връзките.

Въпреки че Г-7 положи големи усилия, за да отхвърли перспективата за такова разделяне, групата признава необходимостта от намаляване на зависимостта от втората по големина икономика в света чрез политика на „намаляване на риска“.

Диана Чойлева, главен икономист в Enodo Economics, казва, че всичко се свежда до „фундаментално пренареждане на начина, по който работи светът“.

Агате Демаре, старши политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, посочва, че страните, които са в конфликт със Запада, отдавна следват политики, предназначени да се предпазят от всякаква конфронтация – главната сред които е „Народната република“.

„Западните държави не са измислили тези политики. Ако има изобретател и световен лидер в разделянето и премахването на риска, по всички сметки това е Пекин“, казва Демаре в скорошна статия за списание Foreign Policy.

Стремежът на Китай да развие собствена хранителна промишленост и заводи за микрочипове напредва без прикритие. Но заровена във финансовите пазари и скрита от погледа, се води друга битка за ограничаване на зависимостта на страната от западната финансова система.

Всъщност Демаре вярва, че опитите на Китай да преконфигурира глобалния финансов ред са толкова обширни, че на практика „полагат основите на това да не се налага да се използват западните финансови канали“. „Китай изгражда цяла сграда от устойчиви на Запада финансови механизми“, подчертава тя.

Тъй като Китай изгражда своята армия в „мащаб, невиждан от Втората световна война“, според адмирала от Военноморските сили (ВМС) на САЩ Джон Акуилино, Пекин в същото време укрепва икономиката си за война.

Златната ера на Китай

Дни след като държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен посети Саудитска Арабия миналия юни, Кралството от Персийския залив стана домакин на 10-ата арабско-китайска бизнес конференция.

Повече от 3000 държавни служители и бизнес лидери се събраха и позираха за селфита под тъмнозелени полилеи в конферентния център „Крал Абдулазиз“ в Рияд. Веднага последваха сделки за милиарди долари между Китай и Близкия изток, включително споразумение за 5,6 млрд. долара между китайския производител на електрически автомобили Human Horizons и Министерството на инвестициите на Саудитска Арабия.

Китай налива пари в Персийския залив в драматичен мащаб. Между януари и септември миналата година китайски фирми обявиха инвестиции в Саудитска Арабия на стойност 16,2 млрд. долара, изчислява fDi Market – рекорд. През 2022 г. сумата беше едва 1,3 млрд. долара.

Тази вълна от инвестиции помага на Китай да изгради финансовата си устойчивост, казва Алисия Гарсия-Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион във френската инвестиционна банка Natixis.

Риалът, подобно на другите валути на държавите от Персийския залив, е фиксиран към долара. „Те купуват активи, които са деноминирани в долари, но не са активи в долари – няма риск да бъдат конфискувани“, посочва Гарсия-Хереро.