Как Китай укрепва икономиката си за война със Запада?

Невъзможен за инвестиране

Имотният срив в Китай след пандемията е толкова огромен, че белезите не са трудни за откриване дори в страна с площ от 9,5 млн. кв. км.

Инвестиционната банка Nomura е изчислила, че има около 20 милиона изоставени или недовършени жилища, разпръснати из Китай – всеко от тях е болезнено напомняне за неуспешния имотен бум в Пекин, подхранван от дългове.

Някои бяха изоставени от най-големия строителен предприемач в страната Evergrande, който се срина през януари, дължейки 300 млрд. долара на армия от кредитори, включително отвъдгранични банки, застрахователи и инвеститори в облигации.

През януари съд в Хонконг постанови, че Evergrande трябва да бъде ликвидирана. Но очакванията са, че ако нещо може да бъде възстановено, китайското правителство ще гарантира, че местните кредитори са с приоритет пред чуждестранните.

Това е напомняне за явната непоследователност в сърцето на китайската икономика. „[Комунистическата] партия е готова да толерира свободните пазари до точката, в която е доволна от резултата“.

„В този момент тя се намесва, често по начини, които пренебрегват интересите на чужденци и инвеститори. През последните няколко години Китай беше определен като „неподходящ за инвестиране“ от някои, специално поради тази причина“, става ясно от публикация на Enodo Economics.

Неуспешният експеримент с имотите беше опит за генериране на богатство за средната класа в страната, често с подкрепата на чуждестранни инвеститори, които хвърлиха пари на големите предприемачи.

След като имотният бум приключи, сега Китай изхвърля излишните промишлени стоки, като електрически автомобили, на западните пазари и остава силно зависим от Запада относно потреблението.

И все пак в контекста на огромните пазари чуждестранната собственост върху финансови активи остава ниска в сравнение със западните страни. Причината за това е, че макар китайските финансови пазари да са станали по-интернационализирани през последните години, правителството винаги е предотвратявало значително чуждестранно участие във вътрешните финанси.

Демаре посочва, че задграничната собственост върху китайски акции и държавен дълг – съответно 5% и 7,5% – е изключително ниска в сравнение с други развити страни; китайските банки остават почти изцяло притежавани от правителството – некитайските инвеститори контролират по-малко от 2% от китайските банкови активи и 6% от застрахователния пазар към 2019 г.; и стриктният капиталов контрол, въведен по време на азиатската финансова криза от 1997 г., остава в сила.

Важна преценка

Но какво прави Западът, за да ограничи зависимостта си от Китай? През септември преките чуждестранни инвестиции в Китай бяха отрицателни за първи път от началото на отчетите през 1998 г.

Междувременно много мултинационални компании преосмислят избора си на Китай като основна производствена база.

До каква степен обаче?

Въпреки плановете за диверсификация и изграждане на фабрики в Индия, Виетнам и Бразилия, 95% от стоките, които Apple продава, все още се произвеждат в Китай.

Закъсняха ли западните опити за отделяне? Китайският износ към страните от Г-7 възлиза на близо 1 трлн. долара през миналата година, става ясно от база данни за международната търговия на ООН.

Приветстваното решение на британския премиер Риши Сунак да повиши разходите за отбрана до 2,5% от БВП е напомняне, че някои страни от Г-7 едва сега започват да се превъоръжават, въпреки че руската инвазия в Украйна вече навлезе в третата си година.

Тъй като Пекин засилва военните учения на островите и водите около Тайван, а Вашингтон предупреждава, че ядреният арсенал на Си рязко се е разширил, важната преценка ще бъде дали Западът трябва да се страхува повече от санкции, отколкото Китай.