Как Китай укрепва икономиката си за война със Запада?

Бързо действие

Вярата на Китай в глобалната финансова система, отдавна доминирана от Америка, започна да намалява след финансовата криза, тъй като вторичните трусове бързо преминаха през страната.

Западното търсене на китайските промишлени стоки падна, милиони хора се оказаха без работа, а режимът беше принуден да разкрие рекорден фискален пакет от 4 трлн. юана, за да спаси икономиката си.

Истинската повратна точка беше войната срещу тероризма, започнала след терористичните атаки от 11 септември. Това показа степента, до която Вашингтон беше способен и желаеше да откаже достъп на чуждестранни лица и институции до водена от САЩ глобална финансова система, коментира Чойлева.

Това обикновено се постига чрез изключването им от комбинираната глобална банкова система Swift, чрез която приблизително 90 процента от световните пари се пренасят през границите. Китайските служители бяха особено разтревожени от решението на Запада да прекъсне достъпа на Иран през 2012 г. като част от международните усилия да лиши Техеран от средствата, необходими за разработването на ядрени оръжия.

Отговорът на Китай на тази очевидна уязвимост беше да заобиколи съществуващата рамка и да създаде своя собствена версия: трансграничната междубанкова платежна система или CIPS през 2015 г.

Отново са налице широко разпространени съмнения относно ефективността ѝ. В свидетелство пред влиятелната подкомисия за национална сигурност на Камарата на представителите през 2022 г., базираният във Вашингтон мозъчен тръст Център за нова американска сигурност отхвърли както CIPS, така и дигиталния юан като непосредствена заплаха за „основните финансови пътища“.

Въпреки това изплува следното предупреждение: „Тези алтернативни платежни системи нарастват в техническата си сложност и вътрешно приемане … тези системи могат да получат сцепление в международен план и съответно да се разширят“.

„Китайските алтернативни платежни системи биха могли в крайна сметка да подкопаят ефективността на санкциите на САЩ и съюзниците им и да предизвикат институциите при сегашния финансов ред в дългосрочен план“, се добавя в предупреждението.

Според уебсайта на CIPS в момента системата има 139 директни участници, 100 от които са в Азия и 23 в Европа. През 2023 г. обемът на годишния бизнес на CIPS е 123 трлн. юана (17 трлн. долара). До началото на тази година средните дневни трансакции достигат 666,8 млрд. юана.

Отново Демаре предупреждава да не се тълкуват погрешно целите на Китай. Неговата платежна мрежа може да е много по-малка от Swift, но „тя свързва повечето банки по света и би осигурила резервно копие, ако Swift изключи китайските банки“, казва тя.

Дедоларизация

Самодостатъчността е в основата на идеологията на президента Си Дзинпин, казва Чарлз Партън, бивш дипломат и бивш специален съветник по въпросите за Китай към Комисията по външни работи.

„Тази идея за самоувереност е централна за всичко, което Си Дзинпин мисли или казва“, добавя той.

Това върви ръка за ръка с антизападния подход. „Антиамериканизмът е … основният камък на китайската външна политика“, подчертава Партън.

Позицията на долара като световна резервна валута означава, че държавите са преплетени с икономиката на САЩ. „В Китай вярват, че западната финансова система винаги е била настроена срещу тях“, изтъква Партън.

Освен че се опитва да премине към активи извън доларовата система, Китай се опитва да дедоларизира своите международни трансакции.

Президентът Си има дългосрочна цел юанът да предизвика господството на долара, стремеж, широко отхвърлян от икономистите. Доларът представлява 58% от световните резерви в чуждестранна валута, докато юанът представлява малко повече от 2% според МВФ.

Така че има малка вероятност положението да се промени значително, докато Китай поддържа строг капиталов контрол. Доларът също е лесно конвертируем, докато юанътне е и се използва много по-широко в глобалните плащания.

Но използването на юана придобива все по-големи мащаби извън Запада – дори ако Китай не може да дедоларизира света, той изгражда степен на финансова самодостатъчност, като дедоларизира част от него.

През последните три години използването на юан в световната търговия се е утроило, като наскоро китайската валута измести еврото като втората най-използвана валута в търговското финансиране.

Миналата година Аржентина използва юан, за да уреди плащане от 2,7 млрд. долара към МВФ, тъй като резервите ѝ в долари бяха на привършване. Бангладеш използва юани, за да извърши плащания към Русия за атомна електроцентрала. Юанът замени долара като основен резерв на Руската централна банка за международни резерви, докато Русия продава петрол на Китай в ренминби.

Най-важното е, че Китай изгражда инфраструктурата за по-нататъшно увеличаване на използването на юан чрез суапови линии – споразумения, които дават на страните свободен достъп до валутите на другите по предварително договорен обменен курс.