Как Китай укрепва икономиката си за война със Запада?

По една ключова мярка Китай е много по-уязвим от този вид финансови санкции от Русия, казва Кен Рогоф, професор от университета в Харвард и бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ). „Резервите на Русия бяха няколкостотин милиарда долара. Доларовите резерви на Китай вероятно са поне няколко трилиона“.

Инвестициите в Саудитска Арабия са само малка част от надпреварата на Китай да изгради активи, които ще бъдат имунизирани срещу западните санкции. 

Централната банка на страната предприема мерки в още по-голям мащаб. Китайската народна банка започна рекордно изкупуване на злато през октомври 2022 г. , като натрупа запаси на стойност 170 млрд. долара.

Тя закупи 27 тона злато през първите три месеца на тази година, като общите ѝ резерви достигнаха 2262 тона, най-големите до момента. Банката купува злато в продължение на 17 поредни месеца, най-дългата ѝ серия от поне 2000 г., укрепвайки резервите си с 16%.

В същото време регулаторът се освобождава от държавни облигации на САЩ. Това вече се случваше преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, но оттогава темпът се ускори.

Между ноември 2013 г. и февруари 2022 г. централната банка сви портфейла си от държавни облигации от 1,31 трлн. долара до 1,02 трлн. долара, спад от 22 процента, изчислява Pantheon Macroeconomics. През следващите две години оттогава тя намали тези активи с още 37% до едва 760 млрд. долара.

Но трупането на злато няма да е достатъчно. Китай трябва да измисли други начини, за да гарантира, че може да продължи да прави бизнес.

Дигитална защита

Държавни служители в Чаншу, град с население от 1,5 милиона души в източната провинция Дзянсу, се превърнаха в неволни опитни зайчета в спонсориран от държавата експеримент, който един ден може да има огромно значение за глобалните финанси.

От май миналата година градът започна да плаща на всички служители в публичния сектор единствено в цифрови юани, информира спонсорираният от държавата финансов вестник The Securities Times.

Това е първият пример за широко приемане на дигиталния юан или „цифровия юан“ в Китай, откакто централната банка започна да разработва цифрова валута през 2014 г.

Режимът настоява, че целта на виртуалната валута не е да се конкурира с други международни валути. „Мотивацията, поне засега, се фокусира предимно върху домашна употреба“, посочва заместник-управителят на Народната банка на Китай Ли Бо по време на форум.

И все пак някои анализатори виждат този ход като важна част от главния план на Пекин за премахване на дългогодишното надмощие на зелените пари на фона на нарастващите опасения относно употребата им като наказателно средство от Вашингтон.

„Това е друго средство за Китай да избегне зависимостта от долара. Цифровите валути се търгуват директно с централната банка и следователно напълно заобикалят банковата система“, коментира Андрю Колиър, основател на Orient Capital Research.

Но за да има шанс дигиталният юан да бъде приет в чужбина, първо трябва да има успех на вътрешния фронт. Съществуват множество промоционални инициативи, ръководени от държавата, предназначени да насърчат налагането на валутата.

Китайските градове, включително Пекин, Шанхай и Шънджън, раздадоха виртуални юани за милиони долари на жителите си като част от поредица от граждански лотарии. Победителите могат да похарчат неочакваната си печалба в определени търговски обекти.

Централната банка също така пусна приложение за портфейл в китайските онлайн магазини за Android и Apple, което може да се използва в повече от дузина градове и региони, а големи западни мултинационални компании като McDonald's, Visa и Nike бяха притиснати да приемат цифровия юан по време на Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г. на фона на наплива от чуждестранни туристи.

И все пак налагането е бавно. В края на август 2022 г. трансакциите възлизат на едва 100 млрд. юана (14,5 млрд. долара) – еквивалентно на средно 3,6 млрд. юана на месец от началото на теста, показват данни, публикувани от Народната банка на Китай.

До юни 2023 г. тази сума е скочила до 1,8 трлн. юана, обяви управителят на централната банка И Ган по време на лекция в Сингапур. Стойността на дигиталния юан в обращение обаче представлява само 0,16 процента от паричното предлагане на Китай, или парите в икономиката, признава И.

Пускането на виртуална валута отчасти се дължи на желанието да се провери нарастващата власт, която технологичните гиганти Ant Group и Tencent успяха да упражнят върху финансовата система на Китай чрез съответните им приложения за разплащане Alipay и WeChat.

И все пак има съмнения дали дигиталният юан ще успее да отправи смислено предизвикателство. „Потребителите изглежда не са склонни... да променят навиците си за плащане и да сменят... трансакциите все още са по-малки от обема на мобилните плащания“, посочва Институтът за нововъзникващи икономики на централната банка на Финландия в скорошно проучване.

Надеждите са големи за проект за трансгранични плащания в цифрова валута, който китайската централна банка стартира с други регулатори от Тайланд, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Хонконг. Макар и в зародиш, той загатва за по-дългосрочна стратегическа цел за насърчаване на използването на юана в световен мащаб.

Демаре твърди, че критиците не са разбрали какво се опитва да постигне Пекин. „Пътят ще бъде дълъг преди една китайска цифрова валута да успее да стане глобална. Но доминирането може да не е важното: целта на Китай е да има алтернативни финансови канали като средство за защита, което изисква само те да работят“.