Големият бизнес в САЩ си купи политическо влияние, сега е време да оправи сметката

В края на юни Brunswick и Echelon Insights питат респонденти какъв въпрос биха задали на главните изпълнителни директори в Америка, ако имаха такава възможност. Само 3 процента посочват въпроси относно политиката. Преди някой от главните изпълнителни директори да си отдъхне, същата анкета се фокусира и върху приноса им към новата бална зала на президента в Белия дом. За респондентите това е най-лошото нещо, което една компания може да направи, по-лошо от това да подкрепи изцяло политиките на Доналд Тръмп, пише Bloomberg.

Сметката за използването на пари за купуване на политическо влияние е напът да пристигне и изпълнителните директори, които смятат, че безопасният курс е да стоят далеч от политиката, ще открият, че вече са я подписали.

Това е казус, пред който е изправена всяка голяма компания в Америка, и всъщност става въпрос за три проблема. Тук виждаме една президентска администрация, която показва, че е готова да нанесе реални щети на всяка компания, която не се подчини на желанията ѝ. Виждаме и обществеността, която наблюдава как компаниите реагират. Тук е и онзи, който ще заеме Белия дом следващия път и ще наследи същата власт, заедно със записи на това кой какво и колко е платил.

Това, което защитава една компания от първия проблем, влошава позицията ѝ с другите два.

Трябва да се отбележи, че няма закон, който да ограничава колко може да набере един президент за организация с нестопанска цел, като например фонда за бални зали или президентската му библиотека, и по-голямата част от това не изисква публично оповестяване на дарителите.

Wall Street Journal съобщи на 30 юли, че Тръмп се обажда на своята помощничка относно набирането на средства почти всяка вечер, за да разпитва кои компании са предоставили чекове и кои не. Ръководителите на компаниите посочват, че осъзнават, че парите им купуват достъп.

Чековете се пишат бързо, но щетите са трайни. Белият дом публикува списъка с дарителите за балната зала през октомври. Amazon.com, Apple, Microsoft, Alphabet, Meta Platforms, Lockheed Martin и Palantir Technologies са част от списъка.

Все пак парите на компанията майка на Google поеха по различен път. Alphabet уреди за 24,5 млн. долара извънсъдебно делото на Тръмп относно спирането на акаунта му в YouTube, 22 млн. от които отидоха за балната зала. Сенатор Елизабет Уорън, демократ от Масачузетс, и конгресменът Дейв Мин, демократ от Калифорния, писаха през декември до седем компании с висящи антитръстови дела пред администрацията и публикуваха отговорите месец по-късно. Amazon например заяви, че е разговаряла с групата за набиране на средства от август 2025 г. относно даренията.

След това нещата се раздвижиха. Партията, с която бизнесът избра да работи, сега е изключително непопулярна и демократите са фаворити в битката за контрола над Камарата на представителите на междинните избори през ноември. Но избирателите не гледат на бизнеса като на невинен страничен наблюдател.

Brunswick ги моли да поставят индустриите в политическия спектър. Общо 52% от анкетираните поставят петролът и газът в полето на влияние на републиканците, 27% виждат това при банковото дело, а 19% - при технологичните компании. Други 65% от анкетираните смятат, че бизнесът трябва да бъде политически неутрален, като са стигнали до заключението, че в момента не е.

Нито пък бизнесът ще намери много защитници, защото целта на американската антиелитна политика се е изместила.

Когато онлайн изданието The Argument анкетира 3000 души в края на юли, питайки ги кои лица могат да бъдат причислени към елита, професорите не се класират. Нито пък журналистите. Милиардерите влизат в тази графа, с огромно мнозинство, заедно с попкултурните знаменитости и в по-малка степен избрани политици и бизнес ръководители.

Когато Gallup пита американците на кои институции имат доверие, големият бизнес побеждава само Конгреса и телевизионните новини.

Обществеността е прекарала десетилетие, наблюдавайки как богатството се превръща в политическа власт и е стигнала до очевидното заключение.

Третият проблем е този, за който компаниите най-малко се замислят.

Властта, която направи тази администрация привлекателна за финансовата подкрепа на бизнеса, не остава с нея. В делото „Тръмп срещу Слоутър“ Върховният съд постанови, че президентът може да отстранява ръководителите на независими агенции по свое желание, отменяйки прецедент, който съществува от 1935 г.

Администрацията на Тръмп промени правилата на американската политика, а бизнес общността спечели данъчни облекчения и дерегулация. Законопроект в това отношение ще бъде приет скоро и ще бъде много по-голям от дарение за бална зала. Демократите може и да не спечелят вота през ноември, но историята си остава, оръжията не изчезват и който и да е следващият, който ще владее Белия дом и Конгреса, ще има шанса да напише нови правила. Тяхната форма ще зависи от това дали бизнесът е на масата за преговори.