fallback

МВФ очаква икономиката на България да нарасне с 1,7% през 2015 г.

Фондът ревизира надолу прогнозата си за световния растеж, като предупреждава, че рисковете пред глобалната икономика са още по-силно изразени

21:20 | 06.10.15 г.
Автор - снимка
Редактор

Бавен растеж на икономиката, дефлация и висока безработица – това е картината за българската икономика, която „рисува“ Международният валутен фонд (МВФ) в актуалната си прогноза за световната икономика.

Прогнозата все пак е по-добра в сравнение с очакванията на мисията на Фонда за растеж от порядъка на 1,25% през тази година.

В доклада на институцията се посочва, че икономиката на България ще се разшири с 1,7% през тази година – с колкото нарасна и през 2014 г. През 2016 г. се очаква икономическият растеж да се ускори минимално до 1,9%.

Що се отнася до инфлацията, МВФ очаква и тази година да има дефлация, като спадът на потребителските цени ще се забави до 0,8% от 1,6% през 2014 г. Ускоряване на инфлацията се очаква през 2016 г. - до 0,6%.

И тази година безработицата в България няма да успее да падне под 10 на сто, прогнозира още МВФ. Очакванията са за ниво на безработицата от 10,3% спрямо 11,5% през 2014 г., а за 2016 г. Фондът прогнозира спад до 9,7%.

За сравнение, Министерството на финансите подобри очакванията си за икономическия растеж на страната до 2% от 1,4%. За 2016 г. ведомството очаква ръст на БВП от 2,3%, за 2017 г. - 2,5%, а за 2018 г. - 2,7%.

Прогнозите на консултантската компания EY и на УниКредит Булбанк също бяха ревизирани във възходяща посока до съответно - 1,9% и 2,3% ръст на БВП през тази година.

Същевременно Световната банка и Европейската комисия са по-умерени в очакванията си за икономическия растеж на страната ни, съответно - те очакват 1,1% и 1% през тази година.

Руското въздействие

МВФ посочва, че регионът на развиваща се Европа като цяло ще забави възстановяването си през тази и следващата година. Средно се очаква БВП да нарасне с 3% за периода 2015-2016 г.

Регионът като цяло се облагодетелства от по-ниските цени на петрола и възстановяването на еврозоната. Свиването на руската икономика обаче оказва негативно влияние, както и раздутите корпоративни дългове, се посочва още в доклада.

Забавянето на икономика и политическата несигурност в Турция също натежават.

Растежът е относително по-силен в Централна и Източна Европа, особено в Унгария и Полша, където достига и над 3 на сто, но е значително по-слаб в Югоизточна Европа, с изключение на Румъния.

Икономиките не само на България, но и на Хърватия и Сърбия се очаква да запишат растеж под 2% през тази година.

За развитите икономики от Европа се прогнозира икономически растеж от средно 1,7% през тази година и 1,8% през следващата. Основен двигател на растежа в еврозоната се очертава да бъдат Ирландия и Испания с очакван ръст на БВП от съответно 4,8% и 3,1% през тази година. За Германия и Франция МВФ прогнозира еднакъв икономически растеж от 1,5% за 2015 г. и 1,6% за 2016 г.

От държавите от еврозоната единствено за Гърция се очаква икономически спад от 2,3% през тази година и 1,3% през следващата. Другата слаба икономика в региона е Кипър, за чийто БВП институцията прогнозира, че ще се разшири с 0,5% през тази и с 1,4% през следващата година.

Глобално забавяне

МВФ намалява очакванията си и за световния икономически растеж за 2015 г. и предупреждава, че рисковете пред глобалната икономика са още по-силно изразени.

Актуализираната прогноза на Фонда предвижда световният икономически растеж през тази година да достигне 3,1% - с 0,2 процентни пункта под прогнозата от юли и с 0,3 процентни пункта под ръста от 2014 г.

„Шест години, след като световната икономика излезе от най-дълбоката следвоенна рецесия, връщането към стабилен и синхронизиран растеж още не се е осъществило“, пише в доклада на МВФ.

В краткосрочен план икономическият растеж се очертава да е по-силен в развитите икономики и по-слаб – в развиващите си, макар че те играят по-голяма роля като двигател на световния ръст.

Възстановяването е най-видимо в САЩ и Великобритания, където се очаква скорошно затягане на паричната политика, но е по-колебливо в еврозоната и Япония. В развиващите се икономики натиск върху растежа оказват разнообразни фактори, като например спадът на цените на суровините, бързият ръст на кредитирането, политическите кризи. Износителите на суровини се сблъскват и с рязък спад на националните им валути.

В доклада на МВФ се посочва, че ревизията на прогнозата за глобалния растеж разкрива предизвикателствата, пред които всички държави се изправят. Според МВФ слабият ръст на производителността, високите нива на задлъжнялост и забавянето на китайската икономика са основните спънки пред развиващите се икономики. В развиващите се страни предизвикателство е бавният растеж на заетостта, на производителността на труда и на доходите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:25 | 11.09.22 г.
fallback