Инфлацията се забързва в цял свят и това е добра новина. Дали?!

А в САЩ обещанието на новоизбрания президент да намали данъците и да увеличи фискалните разходи засили инфлационните очаквания дотам, че Фед започна внимателно да следи за признаци дали зараждащият се ценови натиск не е твърде бърз. Много централни банкери сигнализират, че са се увеличили шансовете безработицата да се понижи значително под дългосрочния естествен темп, сочи стенограмата от срещата им през декември.

В резултат на това „може да се наложи комисията да повишава основния лихвен процент по-бързо от очакваното в момента, за да ограничи степента на постигането на резултати под целта и да ограничи потенциалното натрупване на инфлационен натиск“, сочи стенограмата.

Картината обаче далеч не е еднаква и ускоряването на водещата инфлация може да бъде заблуждаващо.

Скептиците казват, че възраждането просто отразява повишаването на ниските цени на суровините – т.нар. базов ефект, а не стабилно възстановяване на фундаменталните фактори. Това разминаване ще продължи известно време, казва Дейвид Ман, главен икономист за Азия в Standard Chartered в Сингапур.

„Съмняваме, че това ще има дълготраен ефект“, допълва той. „Вторичните ценови ефекти са малко вероятни в среда на муден глобален растеж“.

И наистина, в еврозоната, където безработицата все още е близо до 10%, е трудно да си представим ускоряване на водещата инфлация, която да доведе до силно повишаване на заплащането, а това от своя страна да спомогне за създаването на благоприятен икономически цикъл. Това означава, че дори основният индекс на ръст на цените да се доближи до целта на ЕЦБ от малко под 2% годишно, „основният“ темп – без енергията и хранителните продукти, може да остане там, където е в момента.

„Структурното възстановяване ще продължи много дълго време“, казва Анатоли Аненков, икономист в Societe Generale в Лондон. Макар че еврозоната доказва, че е устойчива на заплахите от забавянето на Китай до вота по Brexit, истинското влияние на излизането на Великобритания от ЕС вероятно няма да бъде усетено още известно време.

Освен това не всяка инфлация е добра. В икономики, където цените скачат бързо, потребителите може да затворят здраво портфейлите си. Централните банки трябва да действат внимателно, докато насочват паричната политика, която удържа нарастващите цени, без да задушава крехкия ръст. А компаниите може да бъдат принудени да поемат поне част от допълнителните разходи за производство.

Друга потенциална пречка към по-бързата глобалната инфлация е обещанието на Тръмп да намали търговския дефицит на САЩ с Китай чрез наказателни мита и други мерки, които рискуват да навредят на втората по големина икономика в света и да спрат зараждащото се възстановяване на инфлацията.

Поне засега обаче перспективата за глобален растеж и инфлация остава оптимистична. В Европа производствените показатели са добри, в САЩ пълната заетост е или вече тук, или бързо приближава.

Това кара глобалните централни банкери да подкрепят рефлацията, макар и с резерви. Председателят на Европейската централна банка Марио Драги през декември резюмира какво мислят колегите му. „Рискът от дефлация до голяма степен изчезна“, каза той. „Несигурността обаче преобладава. Несигурността преобладава навсякъде“.