Китай – властелинът на въглищата

Според Националната енергийна администрация на Китай доставките на енергия продължават да се покачват през първите девет месеца на 2019 г. Добивът на суров петрол в страната се увеличава с 1,2% в сравнение със същия период на 2018 г. до 143 млн. тона. 

Местното производство на природен газ също нараства с 9,5% на годишна база до близо 128 млрд. куб. м. Производството на въглища също се очаква да продължи да се увеличава, тъй като през първите 9 месеца са били одобрени 40 нови големи и средни въглищни мини с общ капацитет от 196 млн. тона. 

Между януари и септември 2019 г. инсталираният капацитет в Китай се увеличава с над 64,5 GW, включително 16 GW от соларни мощности, 13 GW вятърна енергия, 4,1 GW ядрена и 2,8 GW водна енергия.

Като цяло 56% от капацитета на страната са съставени от нисковъглеродни горива, докато 44% (28,6 GW) от него принадлежи на термалните източници.

В края на септември 2019 г. Капацитетът на ВЕИ източниците в Китай нараства с 8% на годишна база до 764 GW, включително 355 GW хидроенергия, 198 GW вятърна, 190 GW слънчева енергия и 21 GW биомаса.

Китай, втората по големина икономика в света, е абсолютният лидер във въглищната индустрия както при производството, така и при търговията и потреблението, сочат в същото време интерактивните данни от платформата на Enerdatra - Global Energy Statistical Yearbook.

Производство

Интересно е да се отбележи, че по отношение на производството на въглища, глобалният тренд сочи за доближаване на добива до рекордните нива от 2013 г.

Страните от Азия водят в класацията, като през 2018 г. те са произвели 4,86 млрд. тона въглища, спрямо 738 млн. тона в Северна Америка, 629 млн. тона в Европа и 565 млн. тона при страните от Общността на независимите държави (ОНД).

Делът на въглищата от общото енергийно производство достига 26%, като този ресурс единствено е изпреварен от петрола – 32%.

Китай е произвел 3,474 млрд. тона въглища, или над 4 пъти повече от втория в подреждането Индия, 764 млн. тона. САЩ регистрират 684 млн. тона добити въглища през 2018 г., докато Австралия и Индонезия могат да се похвалят съответно с 502 млн. тона и 474 млн. тона.

От страните в Европа Русия и Германия са лидери с произведени количества съответно от 412 млн. тона и 169 млн. тона. Най-силната икономика на Стария континент продължава да отчита спад в добива, който през последните години се забавя спрямо тренда от началото на 90-те години на миналия век.

к1

Търговия

И тук Китай води с 264,7 млн. тона, следвана от Индия (223,6 млн. тона), Япония (184,4 млн. тона), Южна Корея (147,4 млн. тона) и Тайван (66,7 млн. тона). Германия и Турция се нареждат плътно след азиатските страни със съответно 44,7 млн. тона и 39,2 млн. тона.

Интересен е трендът в Германия, където се наблюдава сериозен спад на този показател през последните две години.

В Азия Китай продължава да води убедително, след като през 2011 г. страната успя да измести по отношение на търговията с въглища Япония като световен лидер.

Потребление

В глобален план потреблението на въглища продължава да расте. През 2018 г. този показател отчита ръст от 0,9 на сто спрямо предходната година, докато за Азия растежът достига 1,8%.

Китай отново води с 3,77 млрд. тона, следвана от Индия (982 млн. тона) и САЩ (624 млн .тона). От страните в Европа Русия, Германия и Полша се нареждат съответно на 4-о, 5-о и 9-о място.

к2

Ако през 1990 г. потреблението на въглища в Европа и Азия е приблизително равно (1,351 млрд. тона срещу 1,505 млрд. тона), то през 2018 г. съотношението е 833 млн. тона срещу 5,47 млрд. тона в полза на азиатските страни.