Донорите обещават засега 250 млн. евро на Ливан

След експлозията в пристанището на ливанската столица Бейрут икономическата и политическата криза в страната се засилват. Много гневни граждани обвиняват правителството за бедствието на 4 август и демонстрират в столицата през уикенда. Те обвиняват правителството, че отлага проблемите на страната, вместо да ги решава.

Демонстрантите са носели бесилка със себе си, на която окачваха кукли с лица, наподобяващи тези на управляващите.  Някои нападнаха и сгради на министерства. Недоверието към елита е толкова силно, че над 60 000 ливанци в родина си и в чужбина подписаха петиция, призоваваща старата колониална власт на Франция да замени правителството в Бейрут, предават Bloomberg и DPA.

Междувременно министърката за информацията подаде оставка, тъй като евентуална промяна в Ливан вече е „неизбежна“. Премиерът Хасан Диаб предложи на кабинета си да се проведат предсрочни избори, за да се възстанови доверието на гражданите в политиците. Нови избори обаче биха били възможни едва след два месеца.

В Ливан щетите, причинени от експлозията, се оценяват на между 10 до 15 милиарда долара. Според федералния министър на външните работи на Германия Хайко Маас на международната донорска конференция в неделя са събрани над 200 милиона евро спешна помощ. Германия участва с допълнителни 20 милиона евро, заяви Маас пред ZDF в неделя. Френският президент Еманюел Макрон обяви, че са набрани дори 253 милиона евро.

Участниците в конференцията обявиха "обширни ресурси" под формата на помощи. В окончателната декларация, публикувана в неделя, обаче не беше посочена конкретната сума. Подкрепата е обвързана и с условия.

Помощта трябва да бъде "навременна, достатъчна и в съответствие с нуждите на ливанския народ", се казва в съобщението. Освен това тя трябва да бъде „доставена директно на ливанското население“. Виртуалната конференция беше организирана от Макрон и ООН.

Макрон заяви, че иска да помогне на ливанския народ, без да подкрепи политическата класа, която по думите му доведе страната - някога под френско управлние - във финансов крах чрез десетилетия на корупция и лошо управление.

„Ливанските власти трябва сега да приложат политическите и икономическите реформи, изисквани от ливанския народ и които ще дадат възможност на международната общност да действа ефективно заедно с Ливан в процеса на възстановяване“, каза Макрон.

Експертите обаче се съмняват, че Ливан ще бъде в състояние сам да предприеме необходимите реформи. Така например наскоро се провали споразумение с Международния валутен фонд, защото правителството отказа да проведе реформи.

Реформите ще включват не само модернизиране на занемарената инфраструктура, но и насърчаване на продуктивни дейности. По-специално страната изостава в областта на цифровата икономика.

Ливанският президент Мишел Аун участва чрез видео връзка със световните лидери в донорска конференция за Ливан. Снимка: EPA / DALATI NOHRA.

Последният шок удря Ливан в една почти отчаяна ситуация. Още през март държавата не успя да изплати външните си дългове. Кризата с коронавируса също оказа огромно влияние върху икономиката на страната, а грижите за 1,5 милиона сирийски бежанци - около 25 процента от населението - също са в сериозна тежест за икономиката.

Една трета от ливанците са безработни, а броят им сега ще продължи да нараства. Ливанската валута загуби 80 процента от стойността си спрямо долара на черния пазар от октомври, когато започна вълна от протести срещу правителството. В резултат на повишаването на цените средната класа обеднява бързо, а бедните пропадат в истинска мизерия.

Реформите, колкото и неотложни да са, са блокирани от политическата система. Подкрепяната от Иран Хизбула затвърди през последните години своето влияние в Ливан. Системата, според която разделението на властта в парламента и правителството е фиксирано според религиозната принадлежност, също е остаряла. По-специално младите ливанци призовават религиозният параметър да бъде премахнат.

Ливанските власти арестуваха 20 души след взрива, причинен от 2750 тона взривни материали, оставени за шест години в главното пристанище на страната, въпреки многократните предупреждения за опасността. Повечето от арестуваните са пристанищни служители, а протестиращите продължават да изискват отчетност на най-високи нива.