Ангела Меркел вижда скандал в липсата на жени на ръководни позиции

Присъствието на все повече жени в управленските звена на фирмите е тема, която започна да се повдига все по-често и от все повече страни. След като на форума в Давос тази година стана ясно, че световният бизнес изключва дамското влияние и не зачита мнението на жените (той като слабия пол нямаше и 30% дял от присъстващите на форума), дискусиите за законово приемани квоти зачестиха.

Всяка страна сама решава как да се справи с въпроса, засега някои разчитат само на препоръки и съвет към бизнеса, други вече са се заели сериозно с въпроса. След като миналата седмица въпросът бе повдигнат за пореден път във Великобритания, подобна дискусия се роди и в Германия.

Страната обаче има преимуществото, че начело на управлението й е все пак жена. Немският канцлер Ангела Меркел вече е „напълнила“ една трета от кабинета си с жени. Директорът на Deutsche Bank AG Йозеф Акерман обаче няма и една дама в екипа си от 12 души, които управляват клоновете на банката в страната и чужбина.

С приповдигнат дух заради успеха си в продажбата на облигации, парите от които помогнаха за спасяването на редица европейски банки, Акерман ядоса министрите от кабинета на Меркел с изявлението си, че бордът му ще стане „по-цветен и красив“ с една жена вътре.

Министърът по потреблението Илзе Айгнер отговори на репликата на господин Акерман. В коментар във вестник Handelsblatt тя казва, че „ако искате да Ви е по-цветно и красиво, идете в магазин за озеленяване или в музей“.

В 30 от най-големите немски компании едва четири от всички 186 мениджърски позиции са заети от жени, показват данни на Барбара Кукс, управител на мениджърското звено на Siemens AG, която става първата жена през последните 12 години, която сяда на шефския стол на компанията, пише Bloomberg. Липсата на жени на топ мениджърски позиции е „скандално“, казва Меркел на конференция в Берлин.

Страната сериозно изостава от останалите държави в Европа, където правителствата вече направиха квоти, за да подобрят баланса между половете в корпоративния мениджмънт.

Норвегия бе първа с решението си през 2003 година да защити жените. Испания последва примера й през 2007 година, а според плановете на Франция до 2012 година в управителните звена на компаниите ще има 20% жени, чийто дял ще нарасне до 40% през 2016 за 2 500-те най-големи фирми в страната.

Ангела Меркел, която се противопостави на законовите квоти, каза на конференцията в Берлин, че ще даде „последен шанс“ на немските фирми да се справят с казуса, преди да се наложи правителството да се намеси.

В най-големите публични компании в ЕС един на всеки 10 души, които членуват в управителни бордове, е жена, се казва в доклад на Европейската комисия, публикуван през март 2010 година. В Норвегия 42% от управителите на най-големите компании в страната са жени.

„Истината е, че в някои области работодателите всъщност предпочитат ужасно добри и нахъсани млади момчета“, казва Сибил Буш, която управлява консултантска фирма в Хамбург от средата на 80-те. „Ако наемете агънца, те ще си останат агънца и едва ли ще успеете да направите вълци от тях.“

Женското лидерство е често срещано при семейния бизнес в Германия. Близо 25% от този тип компании се управляват от жени. Това обаче не означава, че обществото не порицава жените, които са решили да обърнат внимание на кариерата си, вместо да се погрижат за семейството си. В немския език дори съществува понятието „Rabenmutter” (гарванова майка), което се използва за жени, изоставили домакинските си задължения в името на професионалното си развитие. Именно за промяна в мисленето и начина на възприемане за женското общество става дума при борбата за равенство между половете, а не за еманципация, казва Барбара Бийрах, автор на книгата „Глупав пол“, която има за цел да обясни защо в Германия дамите на ръководни позиции са все още малко.