Италия пренебрегна „петрола си“ - своя културен туризъм

Броени дни преди парламентарните избори с очертаващ се несигурен резултат малцина кандидати проявяват интерес към туризма и културното наследство. В страна, благословена с климата си и съхраняваща най-голямото културно наследство на човечеството, темата наистина не намери отзвук. Матео Ренци стана "бащата" на идеята за "културен билет" от 500 евро, отпускан на италианците на 18 години. Когато бе на власт, той бе превърнал италианското културно наследство в едно от основните си оръжия за спечелване на битката.

Днес лидерът на левоцентристите се ограничава с припомнянето на тази мярка и настоява инвестициите в културната сфера да бъдат извадени от европейския "пакт за стабилност", пише в свой цитиран от БТА материал за AFP Оливие Боб. 

А неговият съперник от крайната десница Матео Салвини обещава да създаде министерство, което да отговаря само за туризма. Сегашната му липса, според Салвини, е същото толкова неуместна колкото, „ако Саудитска Арабия нямаше министерство на петрола".

Истината е, че секторите на туризма и културата, които преживяват истински бум, генерират в Италия близо 250 милиарда евро.

"Работим на пълни обороти", със задоволство коментира Тео Арвелино, на 55 години, чието ново поприще е туризмът в Пулия (югоизточната част на Италия).

Той изоставя западащото си компания за внос на hifi материали и навлиза в сектора през 2003 година. Справя се добре: неговият хотел "Масерия Сервароло", напълно възстановен в старинния му вид, вече е запълнен за това лято.

За Тео Арвелино и за мнозина други, направили същия избор през последните години, част от Мецоджорно, бедния Юг на полуострова, вече в известна степен е на път да вземе реванш от по-облагодетелствания Юг.

"Италианците, които идват от Севера ни вземат за модел", твърди той. С море, лозя и маслинови дървета регионът на Пулия наистина няма паметниците на Рим или Флоренция, но неговото изкуство да се живее и гастрономията му привличат заможни туристи, често чужденци.

Това дърпа нагоре целия регион: "Сега в Пулия се произвеждат висококачествени вина, а не купажното вино с 18% добавки на други европейски вина", твърди Арвелино.

Атракционен парк

Далече сме от туристическия модел "mordi e fuggi" ("хапваш и бягаш"), констатират авторите на неотдавнашно проучване на министерството на културата и туризма. С други думи от модела на "нискобюджетния" туризъм, който е наводнил няколко големи градове като Венеция, Флоренция и Рим, но няма реален икономически принос.

Тези "градове на изкуството" всяка година посрещат милиони посетители - близо 25 милиона само в Ла Серенисима (Венеция), които обаче се задоволяват с това да хапнат "дълбоко замразена пица" след обиколка от няколко часа в центъра, оплаква се Алберто Кастелвекио, професор в университета Luiss в Рим.

Според сп. "7 дни" Венеция, "най-красивият град в света", е напът да се превърне в голям "атракционен парк", за който някои туристи дори се питат дали затваря през нощта!

"Италианците имат прекрасни градове, но те не могат да разказват за тях", анализира Кастелвекио, който съжалява, че те се възприемат като места, които трябва да бъдат посетени, а не като места за живеене за разлика от Лондон, Берлин или Париж.

Рафаело де Руджери, кмет на Матера (в Южна Италия), избрана за европейска столица на културата през 2019 година планира да поправи тази грешка.

Макар "в Матера да изобилстват пицарии, тук се усеща духът на хилядолетна история", предупреждава кметът на този град. Неговият исторически център е оформен от жилища, издълбани в скалата, преди възприемани като мизерни, а вече вписани в наследството на ЮНЕСКО, и бе декор за филма "Страстите Христови" на Мел Гибсън.

Де Руджери възнамерява да използва всичките ресурси на закон, гласуван в края на 2016 година, който позволява на кметовете да забраняват дейността на търговските обекти, които са несъвместими със стойността на културното наследство.

"От Матера трябва да тръгне работещият модел на Мецоджорно", допълва той и пояснява, че работи за това градът му да стане и лаборатория за новите технологии.

Все още обаче всичко това предстои: градът така и не е свързан с националната железопътна мрежа, а в района на Базиликата, където той се намира, няма нито едно летище.