Защо пожарите на суперяхти са толкова разпространени?

Всичко започва с кълбо от дим, което бавно се разнася на фона на ясното и слънчево небе в Сейнт Томас в средата на един мартенски следобед.

„Отидох на среща, а когато се върнах, имаше огромен огън“, коментира Раян Никълс, който е свидетел на случилото се с Positive Energy – горяща яхта, за която се твърди, че струва 2,5 млн. долара.

Яхтата, чието име (Позитивна енергия) сега звучи иронично, е изтеглена в морето, за да се избегне подпалването на други плавателни съдове. Това се случи, когато две яхти за милиони долари в Abu Dhabi Marina Yacht Club изгоряха в началото на март и подпалиха шест други лодки. Два месеца по-рано огънят пропълзя и до две суперяхти в Мармарис, Турция, а друга суперяхта – Queen Anna, изгоря във Фетие, отново в Турция, пише Bloomberg.

„Почти винаги, когато някоя лодка се подпали, това се случва на пристанище, а по посока на вятъра се намират други лодки, поради което огънят се разпространява бързо“, обяснява Ал Голдън, президент на International Marine Insurance Services, която е застраховала около 14 000 плавателни съда.

Серията от пожари повдига един важен въпрос - има ли нещо, което прави тези яхти, струващи милиони долари, податливи на огъня?

Краткият отговор - всъщност не. Е, вероятно не. Експертите, до които се допитва Bloomberg, са съгласни, че въпреки дължината и височината на лодките, техните размери нямат нищо общо. Изглежда всичко е случайно стечение на обстоятелствата.

По-старите и по-малките лодки обикновено изглеждат като по-изложени на риск, твърди Джо Фогиа, брокер, занимаващ се с продажба на яхти в Northrop & Johnson. По думите му проблемите в двигателите са част от проблема, а солената вода нанася щети върху ключови части от плавателните съдове с годините.

Ако не друго, екстравагантните суперяхти, са изградени по по-високи стандарти и обикновено съдържат най-новите огнеупорни строителни материали и технологии, включително автоматично стоманени врати, които запечатват възпламенения район. Освен това трябва да отговарят на строгите изисквания, определени от международните класификационни организации и застрахователните компании.

Това, от което се нуждаят повече, е поддръжка. За целта се правят годишни проверки, посочва Фогия. Но това не е никак евтино. Асоциацията на американските суперяхти твърди, че годишните разходи за експлоатация на 55-метрова яхта, са 4,75 млн. долара, или близо 10% от първоначалната цена на яхтата. По-големият плавателен съд означава по-голямо оборудване, по-голям екипаж и то през цялата година.

В допълнение на всеки 10 години всяка яхта се нуждае от значителна поддръжка според Ричард Меридж, президент на инженерната компания Advanced Mechanical Enterprices. Ако суперяхтата не се поддържа от експерти, голямата ѝ площ и сложността на кораба започват да създават проблеми, а това може да представлява опасност, ако тези проблеми бъдат игнорирани по-дълго време.

Друго потенциално предизвикателство е мястото. Ако някоя чисто нова суперяхта, струваща милиони, прави курсове към по-необичайни и отдалечени места, като Антарктика например, застраховката ѝ е немалко предизвикателство. Собствениците на суперяхти, които не обявяват локацията си предварително, може да се наложи да платят солени глоби, ако нещо се обърка.

До голяма степен брокерите са съгласни, че повечето собственици на суперяхти залагат на скъпи застрахователни пакети, включващи пълно покритие – от щети от големи вълни до пълно унищожаване при други обстоятелства. При пожар обаче собствениците често не са заподозрени за случилото се.