Нумизматичните монети - лидер пред другите инвестиции в алтернативни активи

Зад тежко подсилена врата на Stack’s Bowers – галерия за редки монети в Ню Йорк, усмихнати продавачи показват скъпоценните си предмети, внимателно подредени в обикновени стъклени витрини. За неопитното око монетите може да изглеждат като джобни пари. Нумизматите, които изучават историята и изкуството на старите пари, обаче възприемат добре запазените монети за естетически шедьоври, които струват в пъти повече от номиналната им стойност. На търг, организиран от Stack’s Bowers на 31 март, един американски цент от 1793 г. бе продадена за 940 хил. долара, превръщайки се в най-скъпото пени в историята, разказва The Economist.

Индекс на алтернативни материални класове активи, компилиран от консултантската компания Knight Frank, показва, че възвръщаемостта от редките монети за 10-те години до края на 2016 г. е била 195%, лесно побеждавайки изкуството (139%), марките (133%), мебелите (-31%) и индекса S&P 500 (58%). Монетите са по-лесно преносими от картините или мебелите и имат по-високо съотношение на стойност спрямо обем. Марките може и да са по-леки, но, дойде ли денят на Страшния съд, не могат да бъдат претопени в нещо друго.

Пазарът на редки монети обаче отдавна има проблем с репутацията. Това, което различава изключително ценната монета – блясъкът, остротата на детайлите, нюансите и износването от носене – е незабележимо за необученото око. Затова от десетилетия насам непочтени търговци на монети мамят инвеститорите, карайки ги да плащат стотици долари за монети с ниско качество или дори за фалшиви.

Беззаконнието на пазара приключи през 1986 г., когато първият независим сертифициращ орган на монети – Professional Coin Grading Service (PCGS), базиран в Калифорния, е основан, за да проверява автентичността и качеството. Оценявайки всяка монета по скалата от 1 до 70, PCGS направи пазара прозрачен, повишавайки доверието на инвеститорите и обема на продажбите. Днес глобалните продажби на редки монети се оценяват на между 5 и 8 млрд. долара годишно, като 85% от пазара е в САЩ. Толкова важна е станала оценката от трета страна, че почти всички редки монети, продавани на търг тези дни, биват оценявани и запечатвани в сертифицирани пластмасови кутийки или от PCGS, или от основния му конкурент – базираната във Флорида Numismatic Guaranty Corporation (NGC).

Някои обвиняват самата система на оценка за високата възвръщаемост. Инвеститорите се придържат към определената оценка: дори повишаването ѝ с един пункт може да удвои или дори утрои цената на дребно на монетата. Сребърен долар от 1884 г., изсечен от хазната в Сан Франциско, например, се продава за 19 500 долара при оценка от 62 точки, но цената се вдига до 65 хил. долара, когато получи 63 точки.

Процесът на оценяване е субективен – критериите включват дори показател дали монетата привлича погледа. Скот Травърс, търговец на монети в Ню Йорк, казва, че инвеститорите понякога пращат една и съща монета 10 или 20 пъти на същата компания с надеждата да получат по-висока оценка. Всичко това води до стабилна „инфлация в оценката“, която бива приветствана от инвеститорите. В дългосрочен план обаче по-големият брой на монетите с висока оценка със сигурност ще потисне цените. Вече се появяват дори нов вид „оценяващи на оценяващите“, които се надяват да внесат известна дисциплина, оценявайки постоянството на двата първични сертифициращи компании.