Феновете на дигиталното изкуство отчаяно искат да пробият Шифъра на Леонардо

Арт средите видяха много лудост през последното десетилетие. С бума на инвестициите в произведения на изкуството „трофеи“ и силния интерес към активи убежища само елитният свят на супербогатите и силата на името на Леонардо да Винчи могат да създадат рекорда от 450 млн. долара за „Спасителя на света“.

Светът на дигиталното изкуство в момента представлява парче от точно тази пищност. Набралите популярност покрай криптовалутната мания т. нар. незаменими токени (non-fungible tokens или NFT) са част от същата „треска за злато“. Над 2 млрд. долара в NFT са сменили собствениците си само през първите три месеца на 2021 г., показват данни на NonFungible.com. Явно отегчените, богати милениали с готовност инвестират пари онлайн, посочва в свой анализ колумнистът на Bloomberg Лионел Лорен.

Но освен примамливи трансакции като рекордните 69 млн. долара за NFT на артиста с псевдоним Beeple, налице са и множество измами.

Привържениците на NFT, които обясняват каква е разликата между тях и обикновеното онлайн изображение във формат JPEG например, се връщат постоянно към две думи – прозрачност и автентичност. Меметата и онлайн колажите могат лесно да се възпроизведат отново, но дигиталният подпис на NFT (често водещ към линк, а не към самото изображение) не. Именно това раздвижва кръвта на колекционерите.

Този принцип може да се нарече Шифърът на Леонардо за криптосвета. Клише е, но всеки фен на NFT – от електронното дуо Disclosure  до купувача на първия туит на Джак Дорси, трябва да си спомни за Мона Лиза.

Също както емблематичното произведение е копирано на безброй картички, плакати и какво ли още не, без да отнеме от стойността на оригинала в Лувъра, така и собственикът на NFT трябва да мисли за своето притежание, което винаги ще има своята стойност. „Мона Лиза е интересна, защото физическата творба представлява историята“, каза купувачът на дигиталния опус на Beeple, наречен „Всеки ден: Първите 5000 дни“ (Everydays: the First 5,000 Days).

Вижте „Спасителят на света“ на Леонардо, която от години се смяташе за загубена, но бе преоткрита през 2005, а експерти потвърдиха автентичността ѝ, макар и все пак не единодушно, а съмненията продължават да витаят.

Това е от значение, тъй като колкото повече от ръката на майстора има в една творба, толкова по-ценна е тя. Някак си не е същото да окачиш творба на някой от асистентите на Да Винчи в кралската си яхта или като основен експонат в новия арт център на Близкия изток.

Битката за автентичност иска време и пари. Феновете на NFT виждат изкуство, като това на Да Винчи, като постоянно и вечно, което може идеално да се възпроизведе в блокчейн. Все пак тази технология е популярна като начин да се избегнат спорове за това кой какво е рисувал.

Но това невинаги е решение. NFT често води до линк или метафайл, а не до изображение, като зависи от това дали произведението съществува отделно на сървър някъде. Има случаи с линкове, които се чупят, или с размяна на изображения. Големите обещания на NFT може и да не оцелеят през следващите 50 години, камо ли за 500.

Крехкостта на съвременното изкуство не е нещо ново. Запазването на ленти от видеокасети от 80-те и 90-те сега е задача само за архивистите. Може би тези NFT ще са подтик за намиране на по-добро средство за дигитално съхранение.

„Много искам да съм истински, търся препоръки за принтер“, пошегува се Beeple за своето онлайн изкуство. Неговите творби в момента се намират в създаден за целта дигитален музей – може би друг знак за това какво ни очаква в бъдещето.

Аналогията с Мона Лиза обаче не пояснява съвсем точно какво получават купувачите на NFT. Те също така пренебрегват историческата основа, довела до това портрета на Да Винчи да се смята за международен бенчмарк в света на изкуството. Всъщност картината добива популярността си през 1911 г., когато е открадната от Лувъра и превърната в сензация от световните медии. Може би ще е необходима някоя кражба на NFT от криптомузей, за да може инвеститорите да осъзнаят какво наистина има стойност.