Париж се препъна при стрес теста си преди Олимпийските игри

Преместването на финала на Шампионска лига от "Газпром Арена" в Санкт Петербург в Париж трябваше да бъде дипломатически удар за Владимир Путин.

Вместо това то се превърна в следпандемичен стрес тест за способността на френската столица да управлява голямо международно спортно събитие и всичките му посетители преди Олимпийските игри през 2024 г., пише Лионел Лорен за Bloomberg.

Хаотичните сцени на „Стад дьо Франс“ не вещаят нищо добро, макар и футболните фенове да са по-непокорни от привържениците на триатлона.

Хора без билети успяха да влязат, а хората с билети – не, в резултат на това, което правителството определи като масова измама с фалшифициране. Пръскането с лютив спрей срещу хората, нахлуващи през портите, изглежда потвърди крайностите на френската полиция. Прехвърлянето на вината от министрите към местните власти и към полицията не е обнадеждаващо.

След като медиите се стекоха към един от най-посещаваните градове в света, камерите успяха да покажат редица други проблеми. Испанската телевизия засне плъх, който се движи пред катедралата Нотр Дам, а в неделя мъж, дегизиран като жена в инвалидна количка, хвърли торта по картината Мона Лиза в Лувъра в знак на протест срещу неглижирането на климатичните промени.

Не би било правилно да обрисуваме този вид хаос като нещо уникално за Париж или като единствено френски феномен. Миналогодишният финал на Евро 2020 на Уембли беше помрачен от подобен прилив на фенове без билети и от насилие. Докато градовете се връщат към живота след Covid, управлението на големи тълпи се усеща като работа в развитие.

Но Франция има редица големи спортни събития, които целят да засилят нейния международен имидж. Успешната кандидатура за Олимпийските игри през 2024 г. направи страната лице на нов вид спортна дипломация. Страната се отърва от скъпите нови стадиони от миналото в полза на по-устойчиви и по-евтини проекти, които използват вече съществуващи съоръжения.

Цената от 6,6 млрд. евро е доказателство за новата парадигма спрямо цената от 31 млрд. евро за Олимпийските игри в Пекин и 16,5 млрд. евро за игрите в Рио де Жанейро. Освен това се предполага, че организацията е в подкрепа на кампанията за екологичен урбанизъм на кмета Ан Идалго, като се очаква да има по-малък въглероден отпечатък от Лондон 2012.

На практика това означава микс от стари и реновирани сгради между Париж и квартала Сан Дени - където е разположен Стад дьо Франс, за който се предполага, че ще е основният бенефициент, подобно на Стратфорд в Лондон.

А това също така означава нова транспортна инфраструктура – от разширяване на метрото до нови пешеходни улици и отделяне на част от околовръстния път около Париж, известен като „периферия“, за олимпийски транспорт. Футболните фенове, които се разходиха по бреговете на Сена в събота, вече усетиха онзи антиавтомобилен ентусиазъм, който прави Идалго популярна сред младите.

Но още преди този уикенд имаше риск от разочарование. Covid вече допринесе за някои проблеми – някои от тези проекти няма да бъдат готови навреме.

Урбанистът Лорен Шалард предупреди, че намаляването на разходите и разпръсването на олимпийския проект означава и част от ползите от възстановяването на средата да бъдат изгубени. За разлика от Стратфорд плановете за Сен Дени (в северната част на Париж) не включват жп гара или толкова много недвижими имоти.

Ето защо е особено важно това, което може да бъде поправено, да бъде поправено. Някои от уроците от този уикенд ще бъдат организационни. Себастиен Луис, историк, който е специализиран в изследването на организации на спортни фенове, отбелязва, че сигурността на стадиона във Франция може да включва набързо събрани в последната минута служители. Той предлага да се вземе пример от Дания, където е необходимо обучение и лиценз.

Други уроци ще бъдат културни: има склонност в управлението на тълпи от футболни фенове по подразбиране да се използва силова тактика срещу хулигани, както признаха някои местни служители в понеделник.

Не на последно място ще си проличи неравнопоставеността в големите градове след Covid, например достъпът до работа, транспорт и жилища. Ако закъсненията и разочарованията провалят надеждите за социално включване на Сен Дени, който Еманюел Макрон неубедително описа като зараждаща се „Калифорния“, конфликтът с полицията няма да спре.

Финалът този уикенд не се оказа точно победа за меката сила, какъвто трябваше да бъде. То по-скоро е стрес тест за бъдещето на градското развитие, сигнал за пробуждане.