П. Протич: Не сладките питиета причиняват главоболието

Петър Протич е директор на износа на испанския винопроизводител Freixenet, отговаря за 17 държави в Централна и Източна Европа. Роден е в Словакия преди 55 години, майка му има румънски корени, баща му сръбски, от където идва и фамилията му. В момента живее в Германия и, както самият той се определя – е истински европеец. На шега той призна, че ако се задълбочи в родословното си дърво, вероятно ще открие и българска жилка. Завършил е социология в Берлин и освен добри познания в областта на виното, разказва много увлекателни истории за напитката на боговете, прави демонстрации по отчупване на гърло на бутилка със сабя и дава съвети за изтънчени начини за сервиране на искрящия еликсир.

- С какво испанското вино и по-специално кавата* са по-добри от българските напитки?

Това е труден въпрос, защото не познавам достатъчно добре българските вина. Не мога да кажа, че нашите продукти са по-добри или по-лоши от други. Не съществува категория по-добро или по-лошо вино. Най-добрите вина са тези, които харесвате в момента на консумация. Може да пиете испанско или българско вино, а на другия ден ще ви хареса друго, защото ситуацията ще е различна. Всяко вино си има свои качествени характеристики. Ако обстановката ви предразполага и имате чаша вино пред себе си, вероятно ще го помните до края на живота си. Ето например една история от времето, когато бях в България. Посетил съм страната ви още през 1975 година и в един ресторант пихме Кадарка. Беше страхотно вино, бях много впечатлен и го търсех навсякъде, но беше невъзможно да го открия. В подобни моменти не е до качеството, а до вкуса, който съвпада с момента.

- Целите ли се към по-отбрани клиенти или таргет са всички почитатели на хубавото вино?

На този въпрос има два отговора. Единият е по-общ, другият е специфично за България. Като цяло Freixenet е първокачествена марка, целяща се към градското население, образовано, на възраст между 25-45 годни. Именно 45 години е долната граница, защото така маркетингово са позиционирани продуктите ни, за да отговарят на имиджа, който градим - виното ни е за по-младите, има забавна, еротична нотка и по-скоро е ориентирано към дамите, от колкото към господата. Това важи и за България. Разликата с Германия, Скандинавия, САЩ е разбира се средният доход. Той е различен. Затова тук се стремим към по-малка част от обществото, отколкото в другите страни. Но вярваме, че България ще се възстанови от кризата бързо и все повече хора ще могат да си позволят Freixenet. Това е бъдещето и ние вярваме в това.

- Страда ли винената индустрия от кризата?

Разбира се. Freixenet също понася последиците на кризата. 2008 беше най-добрата година въобще в историята на компанията. Но януари тази година беше катастрофален. Сега се възстановяваме, защото първата половина на годината въобще не беше добра. Всеки на пазара се бори.

- Какви мерки взимате?

Продаваме и работим по-усилено. Проблемът е, че не знаем точно какво се случва и как да реагираме, дали дългосрочно, дали краткосрочно. Ако през септември 2008 имахме добри продажби, сега нещата са сложни. Опитваме се да реагираме средносрочно и краткосрочно. Има и една особеност на нашия тип продукти. При производството бутилките престояват 2 години в избата, за да се получи пенливото вино. Преди това една година е ферментирало обикновеното вино. Тоест ние започваме производството на стоката години, преди да я изнесем на пазара, а в случая с кризата – още преди да подозираме, че се задава такъв момент в глобалната икономика.

- Предвиждате ли смъкване на цените?

Не може да смъкнеш цените толкова лесно, ако продаваш марков продукт. Това е вариант само ако продуктът не е известен, но ако е известен това ще даде грешни знаци на потребителя, защото имаме позициониране зад тази цена и марка. Освен това да не забравяме, че зад цената винаги стоят калкулирани разходите за производство - може да смъкнете цената, да, но няма да имате печалба.

- Отговаряте за износа на бранда Freixenet в 17 страни в ЦИЕ. Има ли нещо общо между вкусовете на хората във всички тези държави?

Определено да. Общото между всички тези страни е, че в определен етап те са били част от социалистическия блок. По онова време виното се е произвеждало в големи количества, винопроизводителите са изкупували всякакви сортове грозде, без да се съобразяват какво смесват. Често гроздето се е вкисвало и за да се замаскира миризмата на оцет, се е слагало повече захар. Ето защо още от тогава в съзнанието на хората се е насадило убеждението, че сладките напитки водят до главобол на следващия ден. Това обаче не е така – те вредят само на фигурата ви, но не и на главата, ако питието е качествено разбира се. Но нека се върнем на вкусовете. От миналото хората в Централна и Източна Европа са свикнали да пият сладко вино. Обикновено източните пазари са почитатели повече на сладкото вино. Това, което виждаме в Източна Европа, е, че премиум сегментът на образовани и богати хора насочват предпочитанията си към сухото вино. И през последните 4-5 години виждам много ясна тенденция как хората изменят вкуса си от сладко към сухо вино.

- Завършил сте социология, а сега се занимавате с търговия, и то на вина. Познавате ли в детайли продуктите и технологията им или за вас е по-важно да сте добър търговец и икономист?

Аз на първо място съм търговец, на второ място съм маркетинг експерт, но не съм производител. Нямам познания в областта на енологията, но за да продавам, нямам нужда от чак толкова дълбоки познания.

- Freixenet e производител и едновременно с това търговец на вина. Планирате ли да започнете производство и тук, в България. Страната ни е известна с добрите си сортове и качественото вино.

Не съм добър събеседник за този въпрос, защото компанията ни е семейна и собствениците й решават. В Източна Европа вече имаме консорциум и при настоящата криза изнасяме за 150 държави – това не е малко. Проблемът обаче идва от там, че в много държави фактурите ни са в долари или японски йени и губим много пари заради силното евро. Ето защо в този момент не мислим да търсим ново предизвикателства в други страни. Но можем да говорим за това след три години например.

- Имат ли производителите на испански вина предпочитание към определен аромат или вкус (плодов, билка или подправка)?

Това е труден въпрос. България е голям винопроизводител, различните страни произвеждат различни по вкус вина, защото виното се свързва директно с почвата и климата. Всеки регион има собствен вкус, Испания е по-голяма страна от България и разнообразието от климат, почва и слънце е по-голямо. И това е добре, защото всички хора си имат различен вкус и предпочитания. Винаги има и тенденции обаче. А сега трендът от миналата година е за плодови леки вина, по-лесни за разбиране. Вина, които не бива да държите в избата си за пет, десет или петнадесет години. Модерният човек иска да има модерно вино, което може да консумира веднага. И това е трендът в последните 10 години, който идва т. нар. „нов свят“ - Австралия, Чили, Южна Африка. Сигурен съм, че и в България има вече такива вина.

- Пенливите вина, които представихте тази вечер (вторник вечерта, б.а.) - Freixenet Carta Nevada и Freixenet Cordon Negro, са леки, плодови и сухи, подходящи за коктейли. Това ли е типичната испанска кава?

Да, точно така. Нашият климат е средиземноморски, имаме много повече слънце от други региони, в които се произвеждат искрящи вина като Германия, областта Шампан във Франция, Унгария. Именно тази лекота и лесна консумация на нашите вина е една от тайните на успеха ни. Защото ние внесохме нов стил именно в подходящия момент, когато потребителите започнаха да търсят нещо лесно и свежо за консумация.

- А как хванахте момента?

Просто бяхме късметлии. Това е философски въпрос. Вярвате ли в съвпаденията? Вярвате ли, че късметът идва при вас или че вие трябва да го предизвикате?