Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Краткосрочните заблуди и дългосрочната агония са само част от ефектите, които носи печатането на пари

09:05 | 23.11.12 г. 59

Препоръчан материал от партньор на investor.bg

Андрей Любенов

Автор

Андрей Любенов

Създател

Андрей Любенов

Редактор

Количествените улеснения в САЩ и Европа - сметка без кръчмар

Последна актуализация:

07:03 | 13.09.22 г.

напиши коментар

Специални проекти виж още

Коментари

Добави коментар

Vladimir Sirkarov
преди 11 години

Ефектът на банковия мултипликатор е в пъти по-силен от номиналното увеличение на паричната база, но именно помпането на базата е бомба със закъснител - при бъдещо отвързване на мултипликатора. Просто, трябва да се върнем към почти всички кризи в последните две столетия и повече и ще видим, че почти всяка криза е причинена от кредитна експанзия и балонизиране на конкретен сектор. Как може да отъждествиш реалните спестявания с новонапечатаните пари от ЦБ - това е безумно твърдение. Именно в думите се крие голямата разлика. Реалните спестявания се изработени и спестени капитали, които търсят най-добрата алтернатива, докато новонапечатаните пари са крайно манипулирани от правителството и насочвани в най-неефективните и балонизирани сектори.

отговор

Ricco
преди 11 години

...на заем, но без да носи риск. Ако носи риск вече е друг разговор.

отговор

Ricco
преди 11 години

За лихвите - не виждам как ще помогне нулевата лихва на отиването ни на Бахамите?! Точно защото няма безплатен обяд нулевата лихва е справедлива - ако някой иска да извади нещо повече от парите си, защо САМ не ги вложи и управлява, а ги дава на заем?!

отговор

Ricco
преди 11 години

И след като не е важно откъде идват парите можем да заключим, че (в чисто технически аспект) спестяванията не са важни като необходим ресурс за кредитиране. Важни са само спестителите като носители на качества и ценности, които са им помогнали да спестят тези пари. Но в ситуация, в която много хора по един или друг начин са се сдобили с пари, управлението на които надхвърля нивото им на компетентност, то тази връзка (този носител на ценности) се губи и така вече няма значение дали някой е спестил тези пари или те са напечатани.

отговор

Ricco
преди 11 години

"Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо"-------------Не са, но ефектът е един и същ - увеличаване на паричната маса. А важен е ефектът. И затова казах, че няма значение как е увеличена паричната маса - чрез "печатане" на пари или чрез банковия милтипликатор - ефектът е един и същ.Относно стабилността, която спестяванията (уж) предоставят - е каква стабилност предоставят като сам казваш, че в днешния глобален свят банковия мултипликатор е неконтролируем?! Значи пак стигаме до там, че е все едно от къде ще се "изсипят" парите на някой пазар - от спестявания или от ЦБ. И следователно важното е не откъде идват, а как се употребяват (влагат).

отговор

Vladimir Sirkarov
преди 11 години

Именно лихвите са важният, фундаменталният стълб в стабилното кредитиране. "за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай" - ето това е ефективният механизъм. Що се отнася до ЦБ - точно нулевата лихва показва грешката в самия конструкт на системата, защото нулеви лихви означава само едно - има проблем и то голям, защото безплатен обяд няма ... и това се вижда днес. Ако можеше да съществува кредитиране на нулеви лихви животът щеше да е прекалено лесен и да си пишем от Бахамите.

отговор

Vladimir Sirkarov
преди 11 години

Твоят аргумент за миналото и настоящето, за мен, е напълно погрешен. Бъдещият поглед зависи и това е съвсем логично от миналото. Просто раздели субектите - тези които са спестявали имат ресурса да дадат кредит на тези, които имат бъдещи идеи, но нямат финансиране. Честно казано, от къде мислиш, че идва кредитът днес - тай винаги идва от различен вид спестявания от различни групи икономически актьори. Засъжаление, по време на война или тежка криза кейнсианските рецепти са на почит (въпреки, че Кейнс е много грешно или целенасочено грешно интерпретиран в определени ситуации) и тук е проблемът в парите създадени от нищото. Именно там се крие и твоето притеснение за невъзможността за коректното управление на паричната маса.

отговор

Vladimir Sirkarov
преди 11 години

Много си прав, че е остаряло схващане - и това е тъжната истина. Подобно схващане е остаряло, защото популизмът и политическата реторика не възприема подобни концепции. Тя води до стабилност и много трудна манипулация на паричната система. Напечатаните пари от централната банка и банковият мултипликатор не са едно и също нещо - Това че има зависимост между state money и bank money не означава, че са едно и също нещо. "управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо" - Аз бих добавил, в днешния глобализиран свят - невъзможно. Точно поради тази причина паричната база трябва да е стабилна, защото тя е бомбата със закъснител ако банковия мултипликатор се ускори. Опитите на една шепа хора да управляват bank money е несвойствено и както виждаме в реалността - невъзможно. И точно поради тези причини кредитът трябва да зависи от спестяванията, ако искаме стабилна парична система - но, пак казвам, това не е желано от именно тази шепа хора, за които споменах ..

отговор

Ricco
преди 11 години

А ако намесим и лихвите става по-сложно - за да използваме спестяванията като кредит, трябва да има стимул - лихви. Лихвите обаче пораждат необходимост от растеж (иначе биха ощетили кредитополучателите), а растежът не възможен до безкрай. Докато кредитът от централните банки може да бъде отпускан и при нулеви лихви и така натискът за постигане на растеж би бил (значително) по-нисък.

отговор

Ricco
преди 11 години

"Защото кредитът е функция на спестяванията."--------------Това е остаряло схващане (поне от няколко века насам), но все още много хора (всъщност - повечето) не го осъзнават. Дали парите са напечатани (от централните банки) или са мултиплицирани от банковия мултипликатор е напълно едно и също (с разликата, че управлението на банковия мултипликатор е по-сложно и по-скъпо). В този смисъл, кредитът не зависи (а в крайния теоретичен вариант няма и нужда да зависи) от спестяванията. Защото спестяванията са резултат от миналото, а кредитът е "поглед" към бъдещето и понеже няма пряка връзка между това, което е било и това, което може да бъде, затова и (теоретично поне) няма нужда кредитът да зависи от спестяванията.

отговор