Неравенството - не проблем, а основа на съвременното общество

Трябва ли да се противодейства на увеличаващото се неравенство в благосъстоянието на хората по света? Каква роля трябва да играе държавата в такъв процес? Способен ли е пазарът сам да се справи с този дефект? Изпратете ни вашия коментар на info@investor.bg и може да спечелите новата книга на Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството"*.

Представяме ви мнението на икономиста от Brain Workshop Institute Кузман Илиев.

„Неравенството” е любима тема на икономическите и политическите анализатори, на бизнес-лидери и политици. А в сблъсък по нея често влизат както защитниците на свободния пазар, така и враговете му. Едно от заключенията на ежегодния икономически бизнес форум в Давос тази година, например, беше именно, че „неравенството в доходите” е един от основните залози и проблеми пред световното стопанство. А достъпът до качествено образование като че ли става все по-труден и скъп, което изначално предопределя резултата от професионалните усилия на хората, отразен в доходите впоследствие.

Извадени бяха купища статистически данни затова как все повече и повече се „разтваря ножицата” между бедни и богати. Възмущение и роптаене имаше и затова как една нищожна част от населението „контролира огромна част от богатството, получава непропорционално голяма част от пая” – по думите на нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, чиято книга, „Цената на неравенството”, излезе наскоро и на български. Впрочем, четейки Стиглиц, човек действително остава с впечатлението, че има някакъв пай, който стои, чакащ хората да си го разделят, а за зла беда някои си присвояват повече, отколкото им е потребно.

Истината е, че не е нужно да си нобелов лауреат по икономика, за да ти се набие на очи, че пай, за жалост, няма и че всичко, което потребяваме, обличаме, използваме като техника в ежедневието си -  климатиците, транспорта, домовете,  храната – всичко това се създава с труд, целенасочени усилия и за съществуването му има и причинно-следствена връзка.

Както ще видим след малко, единственият начин в пазарната икономиката, без намеса на държавата като външен играч, да се изкара доход, е като се произведе благо или се предложи услуга, които впоследствие да се разменят на доброволна основа с някого, ценящ ги по-високо от паричните средства, които заплаща срещу тях. Това е т.нар. „икономически” начин за изработване на доход. Практически, при функциониращ пазар и защитена частна собственост (основното условия за наличието на „пазара” като институт) няма „разпределение на доход”. Движението на доходите от един икономически агент към друг стават само чрез производство и размяна.

За „разпределение” може да се говори, когато този доход се изземе и се раздаде на субекти, които не са били намесени в изработването му. Пример за това са данъчното облагане и правителствените харчове, както и бандитските организации, рекетиращи или откровено присвояващи чужда собственост. Изземването на доход насилствено и чрез принуда можем да наречем „политически” начин за генериране на доход.

„Лошото неравенство в доходите”

След малко ще развием по-задълбочено тезата, че при свободния пазар „неравенството в доходите” е нещо нормално, не бива да предизвиква истерия и води до оптималното използване на оскъдните икономически блага.

Пазарните участници награждават успешните бизнес идеи с печалби и високи доходи и обратно – наказват неефективните със загуби и спад в реалните доходи. В този дух: ако богатството, натрупано от малцина, беше вследствие само и единствено на качествени услуги и стоки, предложени на пазара – всичко щеше да е наред. Няма нормален човек, който на каквото и да било основание да поставя под съмнение приноса към общността на Стив Джобс или Бил Гейтс, както и справедливостта по отношение на доходите им.

Лошото неравенство днес идва от „политическия” метод на „преразпределение  на доходите”. Субсидии за „жизненоважни индустрии”, съмнителни договори за стотици и стотици милиони по обществени поръчки, рекапитализация на „системни” финансови компании – това са само част начините за „преразпределяне” на вече изкаран по икономически път доход, иззет от държавата чрез данъците.