Затишие преди буря на петролните пазари?

Ограниченото производството на петрол в Иран и Венецуела, напрежението в Близкия изток от години и заплахата от по-нататъшни нарушения на добива в Либия – защо въпреки наличието на тези фактори цените на петрола не бележат по-значителен скок?

Ценовата волатилност продължава да бъде тенденциозно ниска напоследък, което е изненадваща характеристика за един стегнат пазар, препълнен с геополитически рискове. Бенчмаркът Брент е поставен в относително тесен ценови диапазон от 70-75 долара за барел от повече от месец въпреки сътресенията в различните точки по света, пише Ник Кънингам за Oilprice.

Освен това, долният край на кривата на фючърсите регистрира слаби промени, като цените там варират между 60 и 65 долара за барел.

В същото време горната част на кривата се е забавила рязко, при което краткосрочните контракти се търгуват над нивото на дългосрочните такива. 

„Скорошните движения при петролните цени показват някои сериозни измествания между физическите и фючърсовите пазари и пазарните очаквания за настоящите и бъдещите фундаменти на петролния пазар“, посочват от Оксфордският институт за енергийни доставки (OIES).

През 2018 г. на пазара на петрол се наблюдаваше обратната ситуация. По-далечният край на кривата се повиши в очакване на по-тесен пазар, докато краткосрочните фючърси предполагаха, че пазарът е добре снабден, отбелязват още от OIES. Това несъответствие беше поправено, когато се появи сериозната вълна от доставки от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и нейните съюзници, както и от САЩ.

След това администрацията на американския президент Доналд Тръмп изненада пазарите като наложи отново санкции срещу Иран. Крайният резултат беше срив при цените на петрола.

Но как може да се промени сегашната ситуация?

„Ако 2018 г. може да служи за пример, ценовото равнище в крайна сметка ще се увеличи, отразявайки сегашното напрежение на физическия пазар“, подчертават от OIES.

Ситуацията във Венецуела и Иран, замърсеният петрол в Русия, потенциалните нарушения при доставките в Либия и забавянето в ръста на американската шистова индустрия сочат именно затягане на пазара.

Големият въпрос е как и кога Саудитска Арабия ще отговори. Рияд не е много склонен да види повторение на 2018 г., особено в нейния край, когато цените се сринаха след увеличаването на производството.

В момента ОПЕК е възприела подход на изчакване, като решението за продължаването на политиката на съкращения ще стана ясно по време на срещата през юни.

Дотогава представителите на картела ще разполагат с повече информация за влиянието на американските санкции срещу Иран и Венецуела и развитието на търговската война между САЩ и Китай.

Тази стратегия обаче носи рискове със себе си.

„Основното предизвикателство е в това, че вместо да бъдат решена несигурността ще се засили през следващите няколко месеца“, предупреждават от OIES.

Въпреки че ОПЕК+ (ОПЕК и нейните съюзници – бел.ред.) може да компенсира спада в добива в някои страни, прекъсванията замъгляват картината при предлагането и търсенето и затрудняват планирането. Във всеки случай, ако картелът изразходва своя резервен капацитет, това ще доведе до повишаване на цените и нестабилността.

Най-големият източник на несигурност обаче е търсенето, смята Кънингам.

Търговската война между САЩ и Китай заплашва световния икономически растеж в момент, когато икономическите показатели не изглеждат добре.

В крайна сметка забавянето ще се отрази и върху цените, тласкайки ги в посока надолу.

OIES излага няколко сценария. Ако ОПЕК+ се придържа към своята политика на съкращения, цената на Брент може да се повиши с 5 долара за барел през втората половина на 2019 г. спрямо първите шест месеца, като в крайна сметка ще достигне 77 долара за барел.

Ако картелът прекрати прекомерното редуциране на производството, Брент може да се задържи на цена от 70 долара за барел. Ако ОПЕК елиминира изцяло споразумението – цената може да падне до 60 долара за барел.