Защо този път Тръмп е по-въздържан срещу Иран?

Американските „източници“ бяха бързи с обявяването на Иран за виновник за нападението с дронове срещу саудитска рафинерия в Западната част на Арабския полуостров.  Доказателства за това те не можеха или не искаха да представят - също както и при някои други атаки, за които се твърдеше, че са дело на иранците.

Американският президент Доналд Тръмп отначало не се присъедини към обвиненията, но думите му все пак звучаха твърде недвусмислено. САЩ били със „заредено оръжие без предпазител“, но първо щели да се посъветват със саудитците как да се реагира на нападението. Президентът увери, че страната му ще оказва помощ за преодоляването на евентуален недостиг на петрол на международните пазари. За целта Тръмп бил разпоредил да се деблокира американският стратегически резерв в случай на нужда.

Драматични последници за енергийния сектор

Нападението, отговорност за което поеха йеменските хути, действително би могло да има драматични последици за световния енергиен сектор. Инсталациите в петролната рафинерия, които бяха засегнати и опожарени, са най-големите от този род в света. 

Кои са останалите опасности за региона, произтичащи от нападението, засега не е ясно. Със сигурност обаче би било прекалено наивно, ако американските обвинения срещу Техеран се приемат безкритично. Особено що се отнася до все по-често произнасяната напоследък добавка "защото Иран снабдява хутите с оръжие".

Този факт е известен от години. Но нима е достатъчен, за да изправи Иран автоматично на позорния стълб, пита в свой коментар за Deutsche Welle Петер Филипс.

Засега не е известно никакво участие на ирански военни, нито дори на техни военни експерти в Йемен, които да са подкрепяли хутите. Затова пък американското ръководство не крие, че саудитците са негови съюзници и Вашингтон също толкова открито подкрепя тези свои съюзници в продължаващата вече повече от четири години война в Йемен. Война, водена с американски оръжия, с американски бомбардировачи и с подкрепата на американското разузнаване. Война, отнела вече живота на поне 10 000 цивилни граждани. 

Американският президент не иска война с Иран. Снимка: Getty Images News

Затова тезата за "доставчика на оръжие като извършител" приляга и на Вашингтон. Още повече, че САЩ са крайно активни в "информационната кампания" за йеменската война с твърдения като това, че саудитците заставали зад законното йеменско правителство на президента Хади и му помагали да се отбранява срещу подстрекаваните от Иран хути. Нито дума обаче не се споменава за това, че Хади всъщност отдавна беше подал оставка и напуснал страната; нито пък за това, че прекарва по-голямата част от времето си в Саудитска Арабия, а не в Йемен.

Иран действа по-различно от Саудитска Арабия

В миналото е имало постоянни напрежения между шиитското население в северните гранични области на Йемен - родината на хутите – и саудитците. А дейният и кръвожаден престолонаследник в Рияд Мохамед бин Салман (нека си спомним за убийството на Кашоги), навярно си е мислел, че на бърза ръка ще уреди някои стари сметки със съседната страна и ще успее да я постави под саудитски контрол.

Онова, което той не успя да извърши за четири години, навярно никога не е влизало дори и в най-смелите намерения на Иран: Техеран никога досега не се е намесвал пряко и със собствена военна сила в един толкова отдалечен регион. А стратегическото значение на протока Баб ел-Мандеб, например, едва ли би могло да послужи като оправдание за това.

Всички тези неща със сигурност са известни на Вашингтон. Може би и тъкмо това е обяснението за колебливите действия на Доналд Тръмп. Още повече, че за тях има и друга причина: та нали съвсем наскоро той обяви идеята си за среща с президента Рохани.