Радиоактивната тайна на петролната индустрия в САЩ

В статия за Rolling Stone, Джъстин Нобел пише, че петролните служители всъщност са работници, които се занимават с радиоактивност, след като прекарва повече от година и половина в проучване и докладване на радиоактивността при отпадъците след фракинг при шистовата индустрия, пише Ник Кънингам за Oilprice.

Когато се пробие кладенец, той произвежда тон остатъчна течност, солено вещество, което излиза от земята. Шистовите кладенци могат да произвеждат до десет пъти повече от тази течност, отколкото при конвенционалния добив на петрол и газ. Въпреки че въглеводородите се оказват полезни, тази течност трябва да бъде извозена някъде и изхвърляна. Често тя се инжектира отново в кладенци или в някои случаи се изпраща до водно пречиствателни станции. 

Проблемът е, че тази течност може да бъде радиоактивна. Както Нобел пише за Rolling Stone, контактът с нея може драстично да увеличи риска от рак. Работниците, които обработват отпадъците, очевидно, са изложени на голям риск. Но има и много други покрай тях. Течността се използва за размразяване на пътища, така че общините разпространяват по същество радиоактивността по всички пътища в различни части на страната.

Старото оборудване на петролните находища също е пренаредено.

Петролната и газовата промишленост отхвърлят риска за човешкото здраве от радиоактивната течност, която се среща в естествената среда и не е нещо, за което някой трябва да се тревожи. Част от експертите, които Нобел интервюира, обаче твърдят друго.

На първо място схващането, че само защото нещо съществува естествено по света, не значи, че не може да вреди.

„Арсенът е напълно естествен, но вероятно не бихте ми позволили да си сложа арсен в обяда“, посочва един от експертите.

Второ, промишлеността е слабо регулирана, когато става въпрос за радиоактивни вещества. Длъжностни лица на Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) и Комисията за ядрено регулиране посочват пред Нобел, че не носят отговорност за регулирането на радиоактивността при петролната и газовата индустрия.

Това не е само екологична история или история за обществено здраве. Това е и финансова история.

В нея става въпрос за недоброто регулиране на петролната и газовата промишленост.

И потенциално виси един огромен проблем за тази индустрия, ако местното, щатското или федералното правителство решат някога да се заемат с въпроса сериозно.

Ако компаниите от тази сфера бъдат принудени да плащат по някакъв начин за пречистването на тези отпадъци, може да се стигне до финансов крах при положение, че EPA започне да третира отпадъчната течност като радиоактивен материал.

Но както отбелязва Rolling Stone, обществената осведоменост за самия проблем може да се окаже достатъчно голям проблем за индустрията.

Докато проблемите на индустрията с климатичните промени са прекалено разтегнати във времето и пространството, извличането на радиоактивни материали от земята и разпространението им по пътищата например изглежда много по-заплашително в момента.

Изглежда че нетрадиционната петролна и газова промишленост съществува от цяла вечност и ѝ предстои още толкова живот. Но, реално погледнато, нейната история е едва на десетина години и с всяка изминала година излизат все по-ужасяващи истини относно рисковете за човешкото здраве.

На фона на подобни случаи някои кандидати за американски президент вече настояват за прекратяване на фракинга.