Big Oil започва да осъзнава, че „климатът“ се е променил

През последния месец привържениците на климатичните политики потриват доволно ръце, след като някои от най-големите петролни компании бяха принудени да се активизират по отношение на изменението на климата. В САЩ акционерите на Exxon Mobil Corp. "освежиха" ръководството на компанията като поставиха нови членове в директорския борд за сметка на някои стари, които ще бъдат посветени на ускоряването на енергийния преход. В същото време холандски съд реши, че е необходимо Royal Dutch Shell Plc. да увеличи своите усилия за ограничаване на емисиите на парникови газове. От европейския концерн заявиха, че ще обжалват решението, но въпреки това Shell ще предприеме допълнителни мерки за редуциране на своя въглероден отпечатък, съобщава Bloomberg. 

Предвид значението на предизвикателството, породено от глобалното затопляне, този нарастващ натиск от страна на инвеститорите и съдебните институции наистина трябва да бъде приветстван. Той насочва компаниите в правилната посока. И в случая с Exxon, този натиск предполага, че акционерите могат да помогнат на ръководството не само за справяне с изменението на климата, но и по отношение на финансовите интереси на дружеството и посоката, в която тече капиталът.

И все пак трябва да се отбележи и нещо друго. Необходимостта от този вид натиск свидетелства за провал на правителствената политика по света.

Битката за надмощие в ръководството на Exxon е забележителна поради няколко причини, но не бива да се разглежда като победа за екоактивистите над собствениците на една от най-големите и емблематични компании на Америка.

Хедж фондът Engine No. 1, който е в основата на кампанията срещу ръководството на петролния гигант, притежава едва 0,02% от акциите на Exxon, но въпреки това спечели подкрепата на големите акционери, включително на BlackRock Inc., един от най-големите инвеститори в концерна. Планът на Engine No. 1 не е свързан с осакатяването на бизнеса на Exxon в името на климата. Всъщност става дума за „отваряне на очите“ на корпоративното управление към посоката, в която инвеститорите насочват своя капитал – а именно възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), което поставя под въпрос съществуващата стратегия на Exxon.

Когато повечето от основните акционери не са съгласни с визията на ръководството, тъй като политиката на компанията не е в интерес на собствениците, е редно те да се наложат.

Но липсата на правилни и достатъчно стимулиращи правителствени политики е причината, поради която акционерите и мениджърите дърпат юздите в различни посоки. Един достатъчно ясен и силен подход, свързан с данъчното облагане и регулациите за въглерода би обединил както акционерите, така и ръководството и клиентите.

Почти същото важи и за Shell и съдебното решение. Обжалването на компанията може да отнеме години. Междувременно други правни предизвикателства вероятно ще възникнат и ще се размножат, натежавайки върху разходите на петролните компании като същевременно замъглят перспективите за инвеститорите.

Насочването на икономиките към правилния път за намаляване на въглеродните емисии може да се постигна най-вече чрез държавни политики. Необходими са правила и ясни прогнози за бъдещите енергийни нужди и едва след това могат да се ангажират компаниите със съответните цели. Ако правителствата са плахи или нерешителни и оставят на компаниите и екоактивистите да се сблъскват в продължителни съдебни спорове, те рискуват да нанесат ненужни щети на бизнеса.

Ситуацията показва, че икономиките все още не са намерили най-ефективния метод, който адекватно да реши проблема с климатичните рискове. Политиките изостават въпреки постигнатия напредък. Докато правителствата не направят това, което трябва, защитниците на климата и околната среда, инвеститорите, съдилищата и бизнеса ще продължат да действат разединени.