Ще се пропука ли петролното ембарго на ЕС още преди да е одобрено?

Страните от ЕС не могат да се разберат за петролното ембарго срещу Русия, което предложи Европейската комисия (ЕК) заради военната инвазия, която Москва започна срещу Украйна преди почти три месеца. Мярката е част от шестия пакет санкции, но тя среща сериозен отпор основно сред страните от Източна Европа.

По информация на Bloomberg ще отпадне предложението на Брюксел за забрана на кораби, регистрирани в ЕС, да превозват руски петрол до трети страни. Срещу мярката се е обявила Гърция, където са регистрирани повече от една четвърт от петролните танкери в световен мащаб.

Според източници на Ройтерс против ембаргото са още Кипър и Малта. Агенцията допълва, че все пак ще останат рестрикциите за предлагане на застрахователни и други финансови услуги, свързани с транспортирането на руски петрол.

Световните медии коментират, че Унгария на този етап не приема европейската забраната за внос на руски петрол и налага вето, въпреки че получи дерогация до края на 2024 г. Източници на Ройтерс коментират, че ЕК замрази изплащането на средствата по Плана за възстановяване на Унгария, които възлизат на 7,2 млрд. евро. Основанието за този ход е липсата на гаранции за върховенството на закона. Будапеща се опитва да обвърже одобрението на петролното ембарго с освобождаването на средствата.

Отстъпка получават още Чехия и Словакия - и трите страни нямат излаз до море, а съответно и достъп до друг източник на петрол, освен петролопроводите от Русия.

Българските власти също предупреждават, че ще наложат вето, ако не получат изключение поне за няколко месеца. Според медийни публикации от последните дни обаче ЕС отказва да даде на София исканото, защото България има алтернативи - собствен петролен терминал на Черно море, и може да получава петрол от други източници.

По данни на Ройтерс ЕК ще се опита да смекчи съпротивата на Източна Европа със средства за изграждане на нужната инфраструктура. Източниците на агенцията коментират, че не става въпрос за "милиарди евро", а за "доста по-малко". Допълнителното финансиране ще бъде отпускано за инвестиции в петролопроводи и евентуално за подобрения в рафинериите в Източна Европа, някои от които са настроени да преработват само руски петрол, съобщава Ройтерс, цитирана от БТА. 

В Брюксел се надяваха да се разберат за петролното ембарго преди срещата на Г-7 и Деня на победата (9 май), който Русия отбеляза с военни паради в цялата страна. Тази година събитието беше чакано с особен интерес на фона на военните действия в Украйна. Руският президент Владимир Путин обаче повтори голяма част от мотивите, с които започна своята "военна операция" в Украйна, както Кремъл нарича войната. Той пак коментира борбата с неонацизма в страната и защитата на населението в Донбас, както и обвини Запада, че е провокирал този конфликт.

Очакванията, че Путин ще обяви официално война на Украйна и масова мобилизация, не се оправдаха. Плановете за демонстрация на Ил-80 "Денят на страшния съд" - самолетът, с който елитът на СССР трябваше да бъде евакуиран в случай на ядрен конфликт, също не се осъществиха. Официално от Москва посочиха, че метеорологичните условия са лоши, заради което беше отменена цялата въздушна част на парада.