Здравна реформа с лимит

Ще стигне ли бюджетът за здраве догодина, ще може ли заложените средства да обезпечат планираните промени в системата, ще има ли лимити в основния здравен пакет, включващ най-важните заболявания, и дали лимитите поставят в риск здравната реформа? Това са част от въпросите, които бяха дискутирани по време на втория Здравен дебат на тема "Промените в здравния сектор – една година на предизвикателства и възможности", организиран от Puls.bg и Клуб Investor.bg.

Заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, който взе участие в дискусията, заяви, че няма да има лимити за дейностите, които влизат в основния пакет, плащан от Националната здравноосигурителна каса. Той обясни, че разпределението на обеми дейности няма да доведе до лимитиране, защото е достигнат таванът на възможните хоспитализации.

Д-р Шарков анонсира, че се обмисля идеята дали консумативите за заболяванията от основния пакет могат да бъдат заплащани напълно от Здравната каса. Той обаче уточни, че е необходимо те да бъдат не само платени, но и реално остойностени.

„Когато има пациенти, които са в допълнителния пакет и поради някакво усложняване влизат в основния, моментално това, което имаме като обем дейност ще бъде увеличавано”, коментира д-р Шарков.

Според председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев предложените здравни реформи, които влизат в сила от 2016 година, не са обезпечени финансово с предлагания здравен бюджет. По думите му здравното министерство е предприело стъпки в правилна посока за изнасяне на дейности от болничната в доболничната помощ, но се прави опит да се прокара бюджет, в който няма никакво увеличение на парите за първична и специализирана извънболнична помощ за 2016 г. По данни на БЛС в повечето европейски страни за извънболничната помощ се заделят около 40% от бюджета за здраве, а в България – едва 13%.

Налагането на максимални обеми на дейностите поставя в риск здравната реформа и по-конкретно - въвеждането на пакетите, посочи още председателят на Лекарския съюз. Той попита какво ще се случи, ако някое лечебнo заведение изчерпи обема си по дадено заболяванe от основния пакет, а има още нелекувани пациенти. По думите му в подобна ситуация болницата или ще трябва да откаже лечение, или да рискува лечението да не бъде платено.

За тази година обемите дейности в болничната помощ няма да бъдат надхвърлени и в този смисъл бюджетът за болници не е компрометиран от болничната помощ, коментира още председателят на съсловната организация.

„Ако има дефицит в бюджета на НЗОК за тази година, то той не е формиран от болниците“, каза Грозев. По данни на Лекарския съюз в Националната агенция за приходите са постъпили достатъчно много средства от надсъбрани здравни вноски, които могат да бъдат заделени именно за покриване на надлимитната дейност за тази година.

Прави се опит Надзорният съвет на Здравната каса да разруши договорното начало, заяви от трибуната на Здравен дебат д-р Грозев. Той попита кое налага да се правят поправки в закон, който е бил приет преди месеци.

Заместник-министърът д-р Ваньо Шарков обобщи, че болничната помощ не е пазар, а крайната цел на провежданите реформи е качественото лечение на пациентите. Той бе категоричен, че няма да се закриват болници. Новата Национална здравна карта, която ще е готова до края на тази година, не предвижда закриване на болници, каза той и допълни, че картата ще даде ясна картина за тези лечебни заведения, които ще ползват средства от публичния фонд.

Здравен дебат се провежда с любезното съдействие на Новартис България, Астра Зенека, МБАЛ „Доверие“ и „ПроДуКт – Проджект Дивелъпмънт Кансълтинг“ АД, Българска болнична асоциация. Институционални партньори са Елана Финансов холдинг, Ърнст и Янг България, Индустриален Холдинг България и Германо-Българска индустриално-търговска камара.

Вижте видео от събитието!