Трябва ли държавата да се намеси в процеса на комасация?

Трябва ли държавата да се намеси в процеса на комасация на земите и по какъв начин - това коментираха експерти на дискусия, организирана вчера от Клуб Инвестор.

"Мащабната комасация е трябвало да започне преди 15 години, когато е бил моментът да се създават средни стопанства. Ние тепърва стартираме комасационни проекти. Статистиката е плачевна, тя е резултат от земеразделянето. Средният размер на нашите имоти е 5,5 дка. За да имаш ефективна ферма, в Европа са изчислили, че са нужни поне 40 - 50 дка", коментира Кирил Стоянов, началник на отдел "Управление на държавните земеделски земи" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Същото по думите му е положението с пасищата и овощните градини. "Имаме над 2,5 млн. собственици. Илюзията, че пазарът ще уедри имотите, се изпари тотално. Замлищата са шарени като сложен пъзел. Пазарът не подпомага инвестициите в пътища и напояване", изтъкна експертът.

След като сме направили поземлена реформа, при която раздробяването пречи на ефективното земеделие, сега държавата трябва отново да се намеси и да подпомогне окрупняването на нивите, заяви народният представител Светла Бъчварова. Според нея въпреки че то е възможно и по сегашното законодателство, специален закон трябва да бъде разписан, за да е ясно как страните участват в този процес.

Без водещата роля на държавата няма как да се случи този процес, заяви председателят на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов.Той защити връщането на земите в реални граници на собствениците и припомни, че сега в България има комасация на ползването и реално земята се обработва окрупнено (б. р. - чрез споразумения по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Тъй като сега се очакват евросубсидии за напояването, трябва да се постигне пълен политически консенсус и да се измени законодателството, каза той.

Върбанов отбеляза още, че комасирането е дълъг, скъп и сложен процес, а държавата не може да си позволи толкова пари.

Светла Бъчварова заяви, че за да има стабилност на инвестициите и проектите, промяната в законодателството трябва да е водеща. Според нея държавният и общински поземлен фонд трябва да се съхрани, както и да спре раздробяването на земите чрез множество наследници. 

Клуб Инвестор Агробизнес 2016

13 / 13

Още галерии

Председателят на АЗПБ също се обяви срещу раздробяването на нивите чрез унаследяване, но посочи, че като депутат не е успял да прокара такива идеи. Той припомни, че една година е действало предложението му ползвателят на земята да ползва правото на пръв купувач, имало е ефект, но след това е било отменено. "Това е пример, че когато няма политически консенсус и подредени приоритети, не може да се даде необходимата стабилност на сектора", каза той.

Бъчварова коментира още, че имаме изключителна земя с голям потенциал. "България е музей на природни ресурси и качество на земеделски земи. Имаме 276 почвени типа, които дават възможност да се произвеждат всякакви земеделски култури. Оттук нататък трябва да надграждаме. Когато поземленото законодателство не отразява пазарните отношения, тогава се създават проблеми", каза тя.

"Явяват се много чужди инвеститори в Румъния, България, Унгария и Полша. Част от тях идват с желанието да се произвежда. Други обаче идват, защото имат финансови ресурси и очакват бъдещи доходи. Източна Европа и най-вече България и Румъния са застрашени от риска земята да носи доходи, но без производство", смята тя.

Според Върбанов в България няма глад за земи, но не се използва наличният потенциал. Той смята, че инвеститорските намерения не са проблем.

Кирил Стоянов отбеляза, че чуждестранните инвеститори заобикалят България. Има фирми от Китай, Холандия и Белгия, но не в този мащаб, за който ние си мислим. Много неща, които един инвеститор търси, тук реално ги няма, каза експертът.

Имаме възможности за напояване, не е ясно защо трябваше да чакаме доклад на Световната банка за хидромелиорациите, коментира Върбанов. Според него има риск да се забавят очакваните инвестиции с евросредства в сектора.

Самите фермери нямат финансовия ресурс да си осигурят поливките - при нас се искат 60 лв./дка за поливане на царевица. При падащи цени трета година на зърнените култури, даже да имаме стратегия и ресурси, ако нямаме достъп до водата, няма как да развиваме хидромелиоративни инвестиции, заяви Бъчварова.

Участващи в дискусията фермери настояха най-после да бъде приет закон за браншовите организации в земеделието. Депутатът отговори, че е важното да се работи по проект за браншовите организации само в агросектора, а не изобщо за всички икономически дейности.

Клуб Инвестор се провежда с любезното съдействие на Българо-американска кредитна банка и БУЛГАП ЕООД.

Институционални партньори на Клуб Инвестор са Индустриален Холдинг България, Елана Финансов Холдинг, Audit Advisers, Асоциация на земеделските производители в България, Българска Фондова Борса, Германо-българска индустриално-търговска камара и fermer.bg.