Успя ли Ципрас да омае Европа?

След безпрецедентна среща в Брюксел, продължила рекордните 17 часа, Гърция и лидерите на еврозоната постигнаха споразумение. На пръв поглед исканията могат да бъдат описани като прекалено тежки за Атина, но дали наистина е така?

Буквално за три дни гръцкият премиер Алексис Ципрас трябва да убеди първо своето правителство за исканите законодателни промени. Те предвиждат увеличаване на ДДС за редица дейности, предложено от Атина, както и разширяване на данъчната основа, която ще засегне основно корабните производители – мярка отново предложена от Атина и подкрепяна от радикалната левица.

Пенсионната реформа, която трябва да бъде прокарана в правителството и парламента, предвижда увеличаване на възрастта за пенсиониране до 67 години до 2022 година. Тази мярка също беше предложена от правителството на Ципрас и макар и неохотно беше одобрена от неговите съюзници и опозицията в гръцкия парламент.

Болезнено ще се окаже спирането на специалните помощи, които се отпускат на най-бедните пенсионери. Това обаче ще започне от 2019 година, а и нищо не спира правителството при наличие на допълнителни приходи да предвиди нова подкрепа за пенсионерите.

Парламентът трябва да имплементира няколко европейски директиви, за което Гърция така или иначе има задължение като член на Европейския съюз.

Друго важна промяна ще бъде реформа в съдебната система, която предвижда изменения в Гражданско-процесуалния кодекс, което е трудно да се прецени дали ще стане само за три дни. Законови промени ще трябва да гарантират и независимостта на статистичeската служба.

Дотук нещата не изглеждат толкова сложни за преглъщане, въпреки че реакциите в СИРИЗА трудно могат да бъдат предвидени. Битката в парламента като че ли изглежда по-лесна – опозицията вече охотно подкрепи правителството на Ципрас.

Най-спорният момент всъщност е създаването на специалния фонд за приватизация на активи, който трябва да набере 50 млрд. евро. Ципрас обаче успя да се пребори той да не бъде базиран в Люксембург и управляван от германската банка за развитие KfW, а да бъде базиран в Гърция и управляван от гръцките власти.

В допълнение гръцкият премиер успя да осигури подкрепа за банките в страната на стойност най-малко 25 млрд. евро. А от думите на Ангела Меркел след края на срещата може да се заключи, че в един момент Атина може да разчита и на възможност, ако не да получи опрощение на дългове, поне да ги преструктурира. 

И така, като се тегли чертата, Гърция ще получи 86 млрд. евро спасителна програма, обещавайки почти същите неща, за които Европа настояваше в началото на юли. Тогава обаче кредиторите предлагаха изплащането на последния транш от втората спасителна програма на стойност 7,2 млрд. евро. Сега Атина ще получи в пъти повече.

За целта все пак Алексис Ципрас ще трябва да омае правителството и парламента. В последните 24 часа той показа, че успява да се справи с тежки предизвикателства.

Развитието на ситуацията в южната ни съседка можете да следите тук