Война и мир в Азия

Ханс Рослинг от Каролинския институт в Швеция изчислява, че от над 7 млрд. души на планетата около 1 млрд. живеят в Европа, 1 млрд. – в Северна и Южна Америка, 1 млрд. в Африка и 4 млрд. души – в Азия. До 2050 г. населението на света е вероятно да нарасне до 9 млрд. души, като в Африка и Азия ще се увеличи с по още 1 млрд. души.

В продължение на векове пропастта между Запада и Изтока в богатството и технологичните достижения беше толкова огромна, че западните народи контролираха международните отношения и бизнес без значение от разликата в броя на населението. Бързото икономическо развитие в Азия през последните две поколения означава обаче, че тази разлика се стопява и балансът на силите е започнал да се накланя на изток.

Западното безпокойство от последиците от възхода на Азия се проявява под различни форми. В САЩ включително се наблюдава и тенденция за омаловажаване на процесите. В геополитически план обаче забавяне на китайския или азиатския растеж като цяло вече няма да бъде трансформиращ фактор. Икономическото развитие позволява Китай и Индия да настояват за статут на велики сили и това вече се случи. Най-старшите анализатори в западните правителства вече работят върху предположението, че промяната в икономическата власт от запад на изток ще продължи и че тези икономически промени ще се превърнат в стратегическа мощ. Съветът за национално разузнаване на САЩ - центърът за стратегически анализи в рамките на американската разузнавателна общност, който обединява всички разузнавателни агенции в страната, включително ЦРУ, прогнозира през 2012 г., че "до 2030 г. Азия ще надмине Северна Америка и Европа взети заедно от гледна точка на глобална сила въз основа на БВП, размер на населението, военни разходи и технологични инвестиции".

В анализа се посочва, че ерата на американското надмощие в международната политика, което започна през 1945 г., приключва. Тези думи, публикувани точно преди началото на втория мандат на Обама, изглеждат пророчески. През следващите четири години САЩ се въздържа от намеса в Сирия. Войната там ескалира и Русия се намеси, което отново заплашва европейската сигурност.

Заплахата на американското надмощие в Тихия океан обаче би имала по-сериозни последствия, пише Рахман. Американците знаят, че Азия сега е в основата на глобалната икономика. Затова и политиките на администрацията на Обама се подчиняват напоследък на “оста на Азия” - прехвърляне на военни и дипломатически ресурси в Азия в отговор на възхода на Изтока.

Администрацията на Обама се стреми да бъде по-предпазлива за това как и кога да използва американската мощ. Вашингтон умишлено не задълбочи намесата си в Близкия изток отчасти защото се опитваше да запази своята власт и ресурси за борба с възхода на Китай. Властта обаче е въпрос на възприятия. Така че визията за Америка, която е по-малко ангажирана да играе ролята на световен полицай в Европа и Близкия изток, по ирония на съдбата засява семената на съмненията и за трайността на американската мощ в рамките на самата Азия.

Способността на администрацията на Обама да запази американската мощ е подкопана и от хроничните проблеми на европейските съюзници на Вашингтон. САЩ са относително най-стабилната част от Западния алианс. Кризата в Европа и намаляването на военните разходи на ЕС доведоха до това в момента САЩ да покриват почти 75% от разходите на НАТО.

Въпреки че го направи доста непоследователно, Доналд Тръмп бръкна с пръст в раната, коментирайки някои от най-бързо развиващите се дилеми за американската мощ в ерата на възхода на Изтока. Той постави под въпрос възможността САЩ да продължат да финансират защитата на своите европейски и азиатски съюзници от потенциална агресия на Русия или Китай. Той и сам се определи като враг на търговските сделки с азиатските държави.

Така Тръмпизмът предоставя едновременно и предизвикателства, и възможности за Китай. На геополитическо ниво Пекин флиртува с Вашингтон, като оказва натиск върху американската мощ в Тихия океан. Чисто икономически обаче протекционизмът на Тръмп би могъл да заплаши всички развиващи се азиатски икономики с ограничен достъп до най-големия пазар в света.

За лагера Клинтън политическата формула на Тръмп е геополитическа и икономическа ерес. В Конвенцията на демократите е записано, че поддържането на отворени глобални пазари е един от основните стълбове на американската външна политика от 1945 г. насам.

Евентуална победа на Клинтън през ноември ще означава, че САЩ ще упорстват с тази формула. Източният политически и икономически възход обаче предполага, че годините на необезпокояваното западно първенство са към своя край, без значение кой ще влезе в Белия дом.