Сунак ще разчита на Олаф Шолц, за да избегне митата на ЕС върху електромобилите

Британският премиер Риши Сунак се обръща към германския канцлер Олаф Шолц, търсейки помощ в битката за отлагане на предстоящите мита върху електрическите превозни средства в търговията между Обединеното кралство и Европейския съюз (ЕС), съобщава Bloomberg, позовавайки се на източници, запознати с темата.

Сунак поглежда към лидера на страната, която е дом на автомобилни гиганти като Volkswagen, BMW и Mercedes, в момент, в който ЕС сигнализира, че няма да се отклони от графика за постепенно въвеждане на 10-процентни мита от 2024 г.

Износът на електромобили през Ламанша може да струва на индустрията 4,3 млрд. евро и да засили конкуренцията от страна на китайските марки, предупреди Европейската асоциация на автомобилните производители (АСЕА) миналия месец.

Обединеното кралство е повдигнало въпроса директно пред Берлин, залагайки на политически ангажимент, за да придвижи нещата, след като преговорите на официално ниво не напредват, споделят източници, запознати с въпроса. Великобритания се надява европейските производители да лобират пред Европейската комисия и страните членки на блока, включително пред Германия, за да се реши този въпрос.

Говорителите на „Даунинг Стрийт“ и на германското правителство отказаха коментар по темата.

Съгласно договореностите между ЕС и Лондон след Brexit електромобилите, търгувани от двете страни от следващата година, ще бъдат облагани с 10-процнентни мита, ако по-малко от 45% от стойността на техните компоненти не произхожда от региона.

Британските и европейските автопроизводители искат да удължат планирания период на поетапно въвеждане с три години, когато влезе в сила пълният набор от т.нар. „правила за произход“, което би осигурило повече време за развитие на веригата на доставки на батерии в региона.

Целта на регламента в сегашния му вид е да подпомогне производството на клетки в ЕС, изтъква говорител на ЕК, което е от решаващо значение за конкуренцията в прехода към по-екологичен транспорт на фона на доминацията на китайските играчи при производството на електромобилни батерии.

Едно от предизвикателствата е, че всяка промяна в датата за въвеждане на митата вероятно ще изисква промени в Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство – нещо, което Брюксел досега се стреми да избягва. Въпреки че засега нещата изглеждат затихнали в ЕС, по-рано тази година Германия се намеси в дискусиите, за да защити своите производители на автомобили, принуждавайки блока да смекчи планираната забрана за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. 

„Страхуваме се, че ако смекчим правилата по този въпрос, след три години ще имаме същата дискусия, както в момента“, изтъква Марош Шефчович, еврокомисар по въпросите за междуинституционалните отношения.

Въпреки че Лондон продължава да се надява, че европейски фирми ще му се притекат на помощ в преговорите с Брюксел, подобна подкрепа все още не се е оказала решаваща. Обединеното кралство винаги е имало по-оптимистичен тон спрямо ЕС относно шансовете за разрешаване на проблема с електромобилите. През май представители на блока заявиха, че няма причина да се очаква незабавно решение на въпроса с митата, след като британският министър на бизнеса и търговията Кеми Баденок заяви, че решението ще дойде „скоро“.

Понастоящем производителите доставят повечето електромобилни батерии - които обикновено съставляват около 40% от стойността на автомобила - от Азия, докато компании като китайската Contemporary Amperex Technology Co. (CATL) досега нямат значима конкуренция в лицето на производители от други региони и страни.

Автомобилните производители лобираха пред ЕК да отмени регламентите до края на 2026 г. с аргумента, че правилата са почти невъзможни за спазване и ще бъдат от полза само за китайските производители.

Брюксел се стреми да увеличи производството в ЕС, особено в резултат на огромните субсидии на САЩ, които отклоняват инвестиции от Европа. Глобалните разходи за заводи за батерии и свързани с тях производствени мощности нарастват почти двойно до 45,4 млрд. долара през 2022 г. — но делът на Европа спада до 2% спрямо 41% година по-рано, изчислява BloombergNEF .