Регулациите "на тъмно" за имотите в Airbnb и Booking продължават

От тази година имотите, които се отдават краткосрочно в платформи като Airbnb и Booking, ще плащат туристически данък, чийто размер ще е равен на налога за местата за настаняване, категоризирани с една звезда.

Това предвиждат промени в Закона за местните данъци и такси, предложени от петима депутати от ГЕРБ начело с председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, които са били одобрени на второ четене в комисията миналата седмица. За пореден път те са прокарани тихомълком чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за независимия финансов одит и предстои да бъдат гласувани в пленарна зала.

„Обсъдихме тези промени с Менда Стоянова още на срещата ни през декември миналата година. По принцип е редно да се плаща туристически данък, когато става въпрос за туристически престой“, каза пред Investor.bg Борис Павлов, основател и изпълнителен директор на компанията Flat Manager, която се занимава с управление на имоти отдавани под наем краткосрочно. По думите му в момента обаче няма ясно разграничение между туристически престой и наем.

„Например, човек, който ремонтира собственото си жилище и остава в отдаван краткосрочно апартамент за два-три месеца, не би трябвало да попада в категорията на туристически престой и съответно да дължи туристически данък. Но когато става въпрос за чуждестранни посетители, които идват в България с цел туризъм, тогава такъв данък трябва да се заплаща. Необходимо е да има равнопоставеност между хотелите от по-ниска категория и апартаментите, които се отдават по този начин“, посочи Павлов.

Размерът на налога се определя от съответната община и за местата за настаняване с една звезда варира между 40 ст. и 80 ст. на нощувка.

Туристическият данък все пак е бил обсъден и с Българската стартъп асоциация, от която е част и компанията на Павлов, за разлика от въведения патентен данък за отдаваните имоти в платформи за краткосрочен наем. Налогът в размер от 25 до 250 лв. беше прокаран преди Нова година с поправки в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

„Този доста по-сериозен данък не беше обсъден с никого, той дори беше предложен за гласуване в деня след срещата ни“, каза Павлов.

Друга поправка, предложена отново от депутати от ГЕРБ между две четения на Закона за туризма, предвиждаше собствениците на имоти за краткосрочен наем да предоставят документ за съгласието на поне половината от съседите в жилищната сграда при регистрацията им в общината. В крайна сметка предложението беше оттеглено.

„Това е добра новина, защото подобно изискване щеше да въведе своеобразна забрана на дейността ни. Дори повече от половината съседи да са съгласни, самото събиране на подписи е невъзможно“, смята Павлов.

До март трябва да бъде готова наредба за регистрация на имотите за краткосрочен наем, след което собствениците им ще имат три месеца, за да се регистрират в общината. Ако не го направят, ще загубят достъпа си до онлайн платформите за две седмици при първо нарушение и за един месец при второ.

В същото време започналото още през миналата година забавяне на пазара на имоти за краткосрочен наем продължава, а от няколко месеца намалява и броят на отдаваните апартаменти в онлайн платформите, каза Павлов. „Не смятам, че това се дължи на законовите промени и регулациите. Може би има хора, които са прибързали да свалят жилището си от платформите, вместо да изчакат да видят какво ще се случи. По-скоро обаче причината е чисто пазарна – пазарът е намерил своя баланс между търсене и предлагане“, допълва той.