Малка част от сградите у нас, построени преди 2007 г., имат технически паспорт

Малка част от съществуващите жилищни сгради, изградени преди 2007 г., са със съставени технически паспорти. Това става ясно от писмен отговор на депутатски въпрос на министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.

Това са предимно сгради, които са участвали в различни програми за обновяване и подобряване на енергийните им характеристики. Според Аврамова общото техническо състояние на жилищните сгради, в това число и конструктивната им устойчивост, както и съответствието им със съществените изисквания към строежите, може да бъде най-пълно и достоверно оценено в техническия паспорт на сградата.

Той се съставя за новите строежи от основното застрояване след 2007 г., както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж. Срокът за съставяне на паспорти за всички съществуващи строежи на основното застрояване е до 2022 г.

Според Аврамова последното ще улесни достъпа до информация относно техническото състояние на сградите и ще даде възможност за цялостна оценка на сградния фонд в страната.

В отговор на друг въпрос министърът съобщава, че заложената цел в „Пътна карта 2030, 2040, 2050“ към проекта за Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. е да бъдат спестени 27,89% в първично енергийно потребление и 31,67% в крайно енергийно потребление до 2030 г. за жилищни и нежилищни сгради.

Аврамова отбелязва, че посочените в стратегията инвестиции са за мярка енергийна ефективност и не включват съпътстващи ремонтни дейности, както и дейности по конструктивно усилване, ако са необходими такива.

Съгласно направен анализ на инвестициите за жилищни сгради, обновени по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, съпътстващите разходи за ремонтни дейности достигат до 30% от инвестицията за енергоспестяващите мерки. По отношение на сгради със сериозни конструктивни проблеми, разходите за усилване са индивидуални и не могат да бъдат прогнозирани, отбелязва министърът.