Домовете на бъдещето - "зелено" строителство и близо до природата

Пандемията, която продължава вече близо година и половина, е изострила връзката между психическото здраве и мястото на обитаване и е накарала хората да преосмислят дома си и как искат да живеят в него. Това стана ясно по време на дискусията „Домът на новото поколение“ в рамките на Шестите годишни награди на сайта Imoti.net.

„Връзката между психическото здраве и средата на обитаване не е нова. Това е много силен аспект от принципите и практиките в „зеленото“ строителство, които се насърчават. Смята се, че за да е физически и психически здрав, човек трябва да има връзка с външния свят, най-малкото да вижда какво е времето навън“, коментира арх. Весела Макгий, председател на УС на Български съвет за устойчиво развитие.

Тя даде пример със САЩ, където през последните 25 години се появява тенденция класните стаи да нямат дневна светлина. Оказва се, че една от причините за психическите заболявания, които хората там развиват още от ученическа възраст, е свързана с липсата на връзка с външния свят. „Движението за зелено строителство, което започна от САЩ, имаше за цел именно да създаде среда, благоприятстваща психическото здраве, продуктивност, креативност и връзка с природата“, изтъкна арх. Макгий.

Според арх. Георги Кътов от студио I/O Аrchitects все повече хора оценяват връзката с природата, но, от друга страна, за създаването на подобни сгради са необходими по-големи инвестиции и по-стриктно спазване на нормите. „Това са нови тенденции и ако пазарът ги припознае, може да определят бъдещето“, каза арх. Кътов.

Според него зеленото строителство трябва да се насърчава с данъчни политики, тъй като влияе добре на средата, микроклимата, температурата на околната среда. „В едни от най-добрите градове за живеене политиките за по-устойчиви начини на строителство са задължителни. Пример за това е Виена“, отбеляза арх. Кътов.

Заедно с развитието на дома се развива и банковото кредитиране за покупка на жилище. „През последните 20 години има сериозен ръст на доходите на хората. Ако през 2000 г. средната заплата е била 250 лв., сега е 1050 лв. Но и цените на имотите сериозно се повишиха. В София преди 20 г. средната цена на квадратен метър беше 350 евро, а сега е 1150 евро на кв. м“, каза Даниела Иванова, началник отдел „Ключови партньорства и пейрол бизнес“ в Пощенска банка.

Според нея развитието на обществото е повлияло и на развитието на банките. „Преди 20 години банковият клон беше единственото място за комуникация с клиентите. Сега банките имат различни канали за достъп до клиентите, а ако преди ипотечният кредит за покупка на недвижим имот беше съпътстван с много документация, сега процесът е улеснен – документите са по-малко, а част от институциите ги издават дигитално. Клиентите могат да получат жилищен кредит, без дори да са стъпвали в клон на банката“, посочи Иванова.

Според Константин Граматиков от Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) тенденцията към поскъпване на имотите за жилищни нужди е необратима към днешна дата и тя може да доведе до положение, при което в България средностатистическият човек да бъде принуден да живее под наем като в Западна Европа.