България вече не е последна в ЕС по свобода на словото

България вече не заема последно място по свобода на словото в Европейския съюз в годишната класация на „Репортери без граници“.

Състоянието на тази свобода продължава да е проблематично, но в документа вече липсва констатацията от 2021 г. за „много тревожна ситуация". Освен това от неправителствената организация посочват, че след идването на новото правителство у нас в края на 2021 година „хватката върху медиите" е отслабена.

В разпространения днес годишен доклад на RSF за свободата на словото по света, съвпадащ със Световния ден за свободата на пресата, България е класирана на 91 място от 180 обхванати в изследването държави. Този ръст нагоре в списъка с 21 позиции се дължи и на промяна в използваната методология, а авторите подчертават, че тазгодишният списък е несравним с предходните.

„Молдова и България изпъкват тази година благодарение на смяната на правителствата и надеждата, че те са донесли подобряване положението на журналистите, макар олигарси все още да притежават или контролират медии", се казва в доклада.

Отговаряйки на изискванията на Европейския съд по правата на човека и неговата съдебна практика, общата законодателна рамка в България определя минимални стандарти за защита на журналистите. В същото време корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на процедури за злоупотреба, се пояснява в доклада за България.

Според организацията медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, в които държавата играе важна роля. Разпределението на националните и европейските средства за медиите от страна на правителството е напълно непрозрачно, което позволява търговията с публично финансиране срещу благоприятно отразяване, поясняват още авторите.

Разследващите репортери, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани. Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и САЩ, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза.

Заплахите и физическите посегателства срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъждат. Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на такива заплахи, поясняват авторите на доклада.

За подобрените позиции на България влияние е оказала и сигурността на журналистите. Случаи на физическо и полицейско насилие на представители на медии през миналата година не е имало, докато в Гърция (108-о място, слизане с 38 позиции в списъка) известният криминален репортер Йоргос Караивас бе застрелян пред дома си. Друг шокиращ случай бе убийството в Нидерландия на Петер де Врийс.

Като цяло в световен мащаб информационният хаос и дезинформацията подхранват международното напрежение и разделенията в обществата.

Според „Репортери без граници" в 73% от 180-те страни, които са включени в индекса, положението със свободата на словото е "много тежко", "трудно" или "проблематично". Макар тази пропорция да е същата като през миналата година, броят на страните, в които ситуацията е „много тежка", достига тази година рекордните 28. Само в 8 страни ситуацията е „добра" - за сравнение, тези страни миналата година бяха 12.

„Репортери без граници" отбелязва още, че се наблюдава поляризиране на две нива - между отделните държави и вътре в самите държави. Според неправителствената организация това поляризиране се дължи на засилването на дезинформацията в демократичните общества и на контрола върху медиите, който упражняват авторитарните режими.

Руската инвазия в Украйна е илюстрация за поляризирането, тъй като изпращането на войски от Москва в Украйна е било предшествано от „пропагандна война". Русия заема 155-о място от общо 180 страни в индекса.

Китай, който е класиран на 175-о място, „използва законодателния си арсенал, за да контролира населението си и да го изолира от останалия свят", отбелязват „Репортери без граници".

Вътрешното поляризиране засили социалното и политическо напрежение в САЩ (които са на 42-о място в индекса) и във Франция (която е на 26-о място), която въпреки всички неблагоприятни фактори подобри резултата си с осем позиции в сравнение с класацията от миналата година, отбелязва Франс прес.

А първите три места в индекса за тази година се заемат от Норвегия, Дания и Швеция.