Как в Европа технологиите за битка с коронавируса се сблъскаха с GDPR?

Онези, при които е оценен по-нисък риск, получават текстово съобщение, което им казва, че са свободни да пътуват. Тези, които се смята, че носят риск, трябва да се самоизолират за 14 дни, а това дали изпълняват заповедта се следи като се използва локацията от техните смартфони.

Според GDPR съгласието за обработка на чувствителни лични данни трябва да се дава от човека, на когото принадлежат, и има огромни ограничения в тяхното ползване. Така например те не трябва да се съхраняват за неопределено време или да се ползват за други цели.

Базираният в Берлин експерт по личната неприкосновеност Фредерике Калтенер, който се занимава с технологични политики в Mozilla Foundation, твърди, че е необходимо да има ясни доказателства, че технологичните решения струват компромиси с поверителността: „С други думи: трябва да знаем, че тези решения всъщност работят“.

Във Финландия националният вестник Helsingin Sanomat и софтуерният разработчик Futurice са близо до пускането на уеб и мобилна услуга за подаване на сигнали за респираторни симптоми. Единствената лична информация, която хората подават, е тяхната възраст и пощенският им код, информация, която според подкрепящите приложението може да помогне за картографиране разпространението на пандемията. Макар че подкрепя идеята, правителството все още не е подкрепило инициативата.

„Закон за шпионажа“

На други места правителствата бързат да приемат закони за извънредното положение, които да им позволят да използват данните от смартфоните на потребителите, за да следят контактите и да се грижат за спазването на карантината, макар че все още не са използвали технологията, за да го направят.

Тази седмица Словакия предложи временен закон, който да позволи движението на индивидуалните потребители да се следи за периода на пандемията. Това представлява голямо нарушение на човешките права и свободи, заяви министърът на правосъдието Мария Коликова пред парламента, допълвайки, че все пак вярва, че правото на живот е абсолютно.

Бившият премиер Роберт Фико нападна закона, наричайки го „закон за шпионажа“.

Предложение на германския министър на здравеопазването Йенс Шпан да се позволи следенето на отделните смартфони без съдебна заповед беше блокирано от социалдемократите.

Главният вирусолог на Германия Кристиан Дростен заяви, че използването на локацията на отделните потребители за следенето им, като в Южна Корея, трябва да бъде подкрепено от големи здравни екипи, които да интервюират големи бройки жертви на коронавируса и да следят хора, които може да са имали контакт с тях.

Германия не разполага с тези ресурси, така че „за мен въпросът дали можем да научим нещо е малко безполезен“, коментира Дростен, който е директор на Института по вирусология в болница в Берлин.

Вижте още технологични новини във видеото на Bloomberg TV Bulgaria!