Машино, направи ме богат!

Какво обича да чете особено много едно същество с изкуствен интелект? Годишни финансови отчети, как какво! Поне това предполага едно изследване от САЩ. Според него умните машини буквално лакомо поглъщат отчети, които компаниите депозират в Американската комисия по ценни книжа и борси. Те (или по-точно: специализирани компютърни програми) са проверили фирмените отчети около 165 милиона пъти - в рамките на една година. Машините имат достъп до документите чрез електронен интерфейс. Според изследването човеците, които четат такива отчети, отдавна са малцинство. Разбира се, машините не се насочват сами към балансите и предупрежденията за печалба, а само защото хората ги насочват към тях.

Проучването хвърля светлина върху една тенденция, която вече е доста напреднала в САЩ: Инвеститорите вече не си правят труда да разглеждат публикациите за финансовото състояние на компаниите и да проучват ключовите данни. Вместо това те използват програми, които независимо пресяват и анализират милиони бизнес съобщения - и в идеалния случай избират компанията, чиято цена на акциите е напът да се повиши. Все по-често не хората, а машините взимат решението (или поне участват в него) за това коя инвестиция си заслужава. И проучването също така показва, че много компании вече са се приспособили към тази тенденция. Те проектират годишните си отчети по такъв начин, че да са възможно най-лесни за четене от машините, и дори не само това – проектират съобщенията така, че да се харесат на изкуствения интелект, пише германският Die Welt. 

Изследването под заглавие „Как да говорим, когато една машина ни слуша“ (така звучи преводът на български) е с автори Уей Джианг, професор по финанси в Колумбийския университет в Ню Йорк, и трима други изследователи. Те установяват, че годишните отчети, съхранявани от Американската комисия по ценни книжа и борси, все повече се адаптират към предпочитанията на машините. Например много компании вграждат такива индикации в документите си, които улесняват компютърните програми в правенето на разлика между таблици и текстови пасажи.

В същото време компаниите също така се приспособяват и чисто лингвистично към дигиталните си читатели, тъй като някои компютърни програми търсят в годишните отчети колко често се появяват определени термини - например „ищец“ или „щета“. Отчитат се дори толкова безобидни думи като „винаги“, „трябва“, „може би“ или „би могло“. Натрупването им се счита за индикация за прекомерно високо или твърде слабо самочувствие. Според изследователите компютърните програми са обучени за това с помощта на специални списъци с думи. Според тяхното проучване обаче компаниите вече използват общите ключови термини по доста добре дозиран начин или ги избягват, за да се създаде възможно най-доброто впечатление за самата фирма. С други думи, компаниите, които знаят, че годишните им отчети се четат от машини, се опитват да ги подлъжат.

А дали успяват? И колко добри са всъщност компютърните програми в намирането на най-добрите акции?

Често се споменават две причини, поради които компютрите могат да помогнат при търговията с акции: Първо, те са просто по-бързи от хората и могат да разгледат годишен отчет за части от секундата. От друга страна, изкуственият интелект може да открива връзки и отношения в толкова големи количества данни, каквито никой досега не бе виждал в човешки анализ. 

И в Европа инвестиционните посредници все по-често заявяват, че разчитат на изкуствен интелект. Инвестиционната компания на германското семейство милиардери Харалд Кванд например наскоро съобщи, че е анализирала по този начин над хиляда ключови показателя при над 45 000 различни ценни книжа. В началото на годината DWS, един от най-големите фондове в Германия, инвестира в британската компания за изкуствен интелект Arabesque AI, за да се възползва от нейната технология. А на пазара вече има фондове за дялово участие, които рекламират използването на компютърни мозъци, като например Oddo BHF Artificial Intelligence.

Отвън обаче трудно може да се прецени дали това не е преди всичко чисто и просто маркетинг - в крайна сметка всичко, което звучи като „изкуствен интелект“, „машинно обучение“ или „робо-съветник“, в момента се счита за ултрамодерно. А компаниите за финансиране винаги търсят добрата история, която могат да използват, за да привлекат инвеститори. До каква степен наистина разчитат на изкуствения интелект и колко успешни са с него, не може да се определи лесно.