Европейският съд забранява безграничното съхраняване на лични данни

Върховният съд на Европейския съюз реши във вторник, че директивата на ЕС в областта на далекосъобщенията, изискваща мобилните оператори да съхраняват данните за комуникации на гражданите на ЕС в срок до две години, е невалидна.

Сега действащата директива бе представена през март 2006 г. след бомбените атентати в обществения транспорт в Мадрид и Лондон. Целта е била да се дадат на властите по-добри инструменти за разследване и преследване на организираната престъпност и тероризма. 

По-конкретно директивата изисква доставчиците на услуги да пазят трафичните данни и данните за местоположението, както и друга информация, необходима за идентифициране на потребителя, но не и съдържанието на съобщението. Записите трябва да се пазят за срок от шест до 24 месеца.

Висшият съд бе сезиран от High Court (Върховния съд на Ирландия), както и от Verfassungsgerichtshof (Конституционния съд на Австрия), които искаха ведомството да се произнесе по валидността на директивата, по-конкретно в светлината на две основни права, гарантирани от Хартата за основните права на Европейския съюз. Те касаят основното право на зачитане на личния живот и основното право на защита на личните данни. 

Върховният съд на Ирландия трябва да се произнесе по спор между ирландското дружество Digital Rights и ирландските власти във връзка със законосъобразността на националните мерки за запазване на данни, свързани с електронните съобщения. Пред австрийския конституционен съд пък са отнесени няколко конституционни жалби, подадени от Kärntner Landesregierung (правителството на провинция Каринтия), както и от 11 130 жалбоподатели. С тези жалби се иска отмяната на националната разпоредба за транспониране на директивата в австрийското право.

Съдът днес установява в своето решение, че подлежащите на запазване данни дават възможност по-конкретно да се разбере с кое лице и с какво средство се е свързал абонатът или регистрираният потребител, да се определи продължителността на съобщението, както и  мястото, от което то е осъществено и да се узнае честотата на съобщенията на абоната  или на регистрирания потребител с определени лица за даден период. Общо тези данни могат да дадат много точни указания за личния живот на лицата, за които са запазени данните, като например за навиците им в ежедневието, за местата, в които те пребивават постоянно или временно, за ежедневните им или други пътувания, за извършваната дейност, за социалните контакти и за посещаваните среди в обществото. 

„Съдът преценява, че с налагането на задължението за запазване на тези данни и с разрешаването на достъпа до тях на компетентните национални органи директивата се намесва по особено тежък начин в упражняването на основните права на личен живот и на защита на личните данни. Освен това обстоятелството, че запазването и впоследствие използването на данните се извършва, без да бъде информиран абонатът или  регистрираният ползвател, може да породи у съответните лица чувството, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение“, се казва в становището на ведомството.

„Директивата позволява широкообхватна и особено сериозна намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, без тази намеса да е ограничена до строго необходимото“, смята още съдът.