Възможно ли е обективността на ЕЦБ да надделее над страха?

Европейската централна банка (ЕЦБ) повдигна завесата пред предстоящата си "обстойна оценка" на най-големите банки на Стария континент. Смелият ход на Марио Драги и компания несъмнено проправи пътя на централната банкова институция да се превърне в надзорен орган номер едно сред Общността в предстоящите месеци.

Това обаче не е първият път от началото на кризата, когато европейските регулатори подлагат под съмнение цялостното развитие на банковия сектор, прибягвайки до "тестване" на системата. Последният преглед се проведе в сянката на значителни пропуски по веригата. Помните ли Dexia?

ЕЦБ съблюдаваше за минимизирането на недостатъците на сектора посредством Европейския банков орган през 2010 г. и стрес тестовете от 2011 г. Целта на институцията бе да инспектира състоянието на балансите на банките, като по този начин се търсеше насърчаване на доверието, "размразяване" на кредитирането за реалния сектор и съответно подпомагане на икономическото възстановяване.

И все пак, ако предстоящите оценки на ЕЦБ са твърде крайни и изложат на публичен показ множество неприятни факти, банката рискува да разпали отново инвеститорските страхове. Големият въпрос в случая е възможно ли е обективността да надделее над страха?

Последните новини от Франкфурт също оставят много отворени въпроси. Най-важният сред тях обаче може би е доколко стандартизираните дефиниции на необслужваните задължения в отделните страни биха имали своята ефективност. Къде в цялата схема е модела Базел III и доколко кредиторите могат да разчитат на собствените си изчисления за капиталова адекватност?

Другата голяма неизвестна е какво ще се случи, ако стрес тестовете на ЕЦБ покажат недостиг на капитал. Френските, испанските и италианските банки, които съставляват една трета от 130-те институциите под надзора на ЕЦБ, със сигурност имат своите значителни проблеми. Проблеми, които обаче съществуват и в други части на региона. Ами ако тези кредитори не могат да подобрят капиталовата си адекватност достатъчно бързо, кой ще покрие загубите? Европейският стабилизационен механизъм?

Истината е, че Европа не може да гарантира на данъкоплатците, че няма да използва техните пари за спасение на частни компании. Банките добре знаят това и умело биха се възползвали от ситуацията. Само бъдещето може да покаже обаче доколко подобен ход би бил разумен и дали няма да постави еврозоната в поредния омагьосан кръг.

Повече за банковия сектор в Европа може да научите от материала на Bloomberg!