М. Виткова: Няма да можем да задържим лекарите единствено с пари

Ще задържи ли държавата лекарите в България, ако плаща възнаграждението им по време на специализацията им, каквато е целта на промяна в наредбата за придобиване на специалност, която очаква съгласуване от здравното министерство, коментира по Bloomberg TV Bulgaria д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването.

Държавата ще плаща заплатите на младите лекари, ако те специализират в България – това залага една от промените в Наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. С новите правила министерството ще се опита да състави механизъм, с който да задържи кадрите в България. По данни на сдружение „Български лекар“ 500 лекари напускат страната ни всяка година.

„Тази наредба решава много малка част от кадровия проблем на здравната система...

Страната ни е една от най-бедните страни в Европа и бълва медицински кадри. Бедна България готви най-скъпо платените за едно общество кадри за богата Западна Европа, което е пълен парадокс. Никой не си постави задачата да изясни защо това се случва“, посочи Виткова.

Проблемът с ниските възнаграждения на медиците у нас е неоспорим факт. Но по-големият проблем у нас са тежките диспропорции във възнагражденията между лекарите. Ние имаме ситуации на трицифрени заплати и ситуации на петцифрени заплати, което доведе до фаворизиране на определени специалности в медицината и на тежко подценяване на базови специалности. Ние нямаме педиатри вече, нямаме патоанатоми, цялата система се крепи на до 60 – 64 патоанатоми в страната“, обясни д-р Мими Виткова.

Според нея е нормално, когато млад кадър завършва по държавна поръчка, да подпише договор да остане да работи в страната.

„Записът в наредбата решава донякъде два проблема. Единият проблем е финансирането на базите за следдипломна квалификация, които заделят известни средства за подготовката. Другият са трудовоправните отношения на хората, които за този период, в който специализират, им тече трудов стаж, като държавата, заплащайки за това обучение, но на базата, в която се извършва специализация, регламентира по този начин тяхната дейност за този период“, каза тя. Но парадоксът според нея е, че базата, в която се е получавало това обучение, е длъжна да остави на работа лекарите, които са специализирали, а специализацията се извършва в големи болнични заведения.  Тоест по този начин се пълнят болници, които нямат дефицит на кадри и така общински и областни здравни заведения отново остават без лекари.

„Всеки трябва да избере, когато завършва медицина или когато тръгва да специализира по обществена поръчка, че ще остане да работи в страната. Според нея специалностите трябва да се промотират още в хода на обучението като атрактивни и перспективни.

„Няма да можем да задължим лекарите единствено с пари, защото младият човек търси и желае своята професионална реализация било в наука, било в самата чиста дисциплина, с която се занимава“, коментира още Виткова.

Що се отнася до нивото на медицината в България проф. Божидар Китов, председател на Акредитационния съвет към БЛС, заяви, че в български лечебни заведения, особено в университетските, вече има оборудване, което е на над средноевропейско ниво. Според него българската медицина е на високо ниво.