Политолог: Китай ревизира геополитическите си амбиции

„Страните от Югоизточна Азия и тези, които са непосредствени съседи на Китай, имат същото отношение към Поднебесната империя, каквото ние, източноевропейците, имаме към Русия. Притеснението от геополитическите амбиции на Китай е осезаемо, но за разлика от Москва, Пекин не транслира пропагандно своята идеология, с която да спечели подкрепа“, смята той.

Мартин Табаков обясни, че по принцип Китайският геополитически проект се опитва да бъде рекламиран като прагматично ориентиран, т.е. да не взима предвид вътрешните дела на всяка една държава, а да се фокусира върху създаването и правенето на бизнес.

„В следващият момент това, което китайската държава казва, е, че те са един успешен хибрид между държавна намеса и капитализъм, което те лансират като част от тази идеология", поясни той.

В анализа си политологът посочи, че в крайна сметка като че ли липсва ценностното възприемане на действителността отвъд икономическия синтез или комуникацията между държава и пазар.

„Китай все още не успял да произведе идеология, която да експортира, подобно на  панславянството, с което работи Русия", отбеляза Мартин Табаков.

Според него допирните точки между Китай и Русия на първо място са икономически, защото Русия все повече се превръща като една от основните държави, които захранват Китайския геополитически проект.

„Една от основните слаби страни на този потенциален проект е, че той сам по себе си няма природни ресурси. Разбира се, има въглища, но те са недостатъчни, за да захранат Поднебесната империя и нейното ново ситуиране в света. Една от ролите, които изпълнява Русия, включително чрез създаването на местни енергийни проекти, е да захранва този проект", анализира отношенията Китай-Русия политологът.

По думите му това икономическо сътрудничество между Москва и Пекин също може да се разглежда и като дипломатическо - "най-пресният пример е общата позиция по отношение на военния преврат в Мианмар", който те прецениха като „вътрешна работа“.

"Всички съседи на Китай, особено тези, които споделят сходна култура с Пекин, се притесняват от случващото се в Синдзян (бел.ред. Синдзян-уйгурския автономен регион) и Тибет, като тези страни не желаят това да се повторя на тяхна територия", потвърди Мартин Табаков.

Той е категоричен, че откакто Си Дзинпин е начело на Поднебесната империя, „пасивният" и „интровертен" Китай вече не съществува.

„Точно обратното - една от ключовите промени, които направи сегашният китайски лидер, е да отвори страната и да разшири погледа й по-смело към света", смята политологът. „Функция на тази промяна и в менталността, и в политиката е това, което виждаме в Южнокитайско море и продължаваща милитаризация; виждаме го и във все по-усилващите се и по-зачестяващите провокации срещу Тайван; виждаме и го по отношение на компрометирането на автономията на Хонконг", посочва той.

Какво ще се дискутира на предстоящата среща между Китай и САЩ в Анкъридж, Аляска? Какво представлява концепцията за стратегическа автономност на Индия? Каква роля ще играят Азия и Тихия океан в сблъсъка САЩ-Китай?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да видите тук.