Кои са добрите практики у нас в борбата с разхищаването на храна

България се справя много по-добре в борбата с разхищаването на храна от съседните ни Гърция и Румъния. Все пак изоставаме от световните лидери – Япония и Южна Корея. Това коментира Джейн Димитрова, съосновател на FoodObox, в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

Платформата свързва заведения за хранене с крайни потребители, а непродадената храна в края на деня се предлага с намаление от над 40%, каза Димитрова. В момента платформата си партнира с около 500 заведения, скоро и със супермаркети, в по-големите градове в България и в Букурещ.

Най-често се разхищава храна от обедните менюта на ресторантите, включително супи, салати и десерти, а в супермаркетите най-хвърляните продукти са плодовете и зеленчуците. Гостът обясни, че често хората смятат, че храната, която се предлага в платформата е негодна за консумиране, но това не е така. Храната, която стига до крайния потребител е от кухните на заведенията, която просто не е сервирана.

България изхвърля средно 90 кг храна на глава от населението годишно, което е по-добре от средното в ЕС – 127 кг. Все пак изоставаме от световните лидери – Япония и Южна Корея, които изхвърлят под 30 кг на глава от населението годишно. Това се постига със специални стимули и политики, насочени в тази посока в азиатските държави.

„Определено трябва да се възползваме от новите технологии, от изкуствения интелект, било то най-проста апликация, през която можеш да следиш наличностите на продукти в хладилника, включително да вкараш изтичане на срока и то да напомня кога и какво трябва да консумираш, какво е свършило и трябва да го напазаруваш. В ресторантите всякакви технологии като следене на инвентара и динамично намаляване на цената“ ще са полезни, даде пример събеседникът.

По света има добри практики с борбата с разхищаването на храна, посочи Димитрова. По думите ѝ Франция е една от държавите лидери в тази дейност. „Още преди 10 г. те въведоха закон, чрез който супермаркетите са длъжни да даряват храната с наближаващ срок на годност и те го правят, съответно те са освободени от данък. Освен това, ако не го направят, трябва да платят солени глоби и се следи за тези глоби. И у нас има няколко регулации, но трябва да се спазват, за да може да функционират“, отбеляза гостът.

FoodObox прави и образователни кампании сред деца, като им показват ползите от намаляване на разхищаването на храна и как да се борят с това. В училищата често се изхвърлят плодове и зеленчуци от децата, предоставени им от държавната програма.

Компанията цели да привлече големи супермаркети, тъй като те изхвърлят голямо количество храна. Също така да стабилизират българския си пазар, което би им помогнало да се разширят в чужбина.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.