"Абеномиката" ли е правилният път за Япония?

Поглеждайки на първо четене, за непредубедения наблюдател вероятно изглежда, че прекалено много оптимизъм продължава да заобикаля т.нар. "Абеномика" – усилията на японския министър-председател Шиндзо Абе да изведе националната икономика от пропастта на дефлацията. Взима ли под внимание обаче всички фактори широкомащабният план на правителство?

Страната на изгряващото слънце продължава да е една от най-силно задлъжнелите развити икономики в света, като общите ѝ дългове съставляват близо 500 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение, при най-голямата икономика в света, която също не се слави с дълговата си изправност – САЩ, равнището достига "едва" 370%.

Общите правителствени разходи за приключилата през март 2013 г. фискална година достигнаха 124,5 трлн. йени (26,1% от БВП) при държавни приходи от 59,2 трлн. йени (12,5% ​​от БВП). За да компенсира разликата, правителството взе заем, с който покри повече от половината (52%) от разходите си. Това е и една от причините голям брой анализаторите да се насочват към извода, че програмата на премиера Абе вероятно ще доведе до допълнително влошаване на публичните финанси в дългосрочен план.

Въпреки това в последните си коментари представители на Международния валутен фонд (МВФ) показаха готовността си да увеличат прогнозата за растежа на японската икономика. Страната трябва обаче да започне да прави най-важното – реализирането на обещаните структурни реформи.

Aбе пое премиерския пост на в края на 2012 г. с обещанието да промени ситуацията в икономиката, която в продължение на десетилетия отчиташе ниски темпове на растеж. Според първоначалната идея реформата трябваше да се осъществи посредством парични стимули и структурни реформи. Водещ елемент от изграждането на новата Япония трябваше да са и "трите стрели" – смелата монетарна политика, гъвкавата фискална политика и стратегията за растеж с цел стимулиране на частните инвестиции.

От историческа гледна точка, неограничената вяра в централното планиране е в основата на японското стопанство в последните десетилетия. През 1960 г. министър-председателят Найото Икеда въвежда план, който успешно довежда икономиката до достигането на желания растеж. В периода 1964-1972 г. обаче неговият наследник Ейсако Сато прилага три последователни плана, които се радват на значително по-малки успехи.

Малко след началото на световната финансова криза бяха спуснати чрез политически инструментариум няколко последователни административни плана. Първи през 2008 г. бе министър-председателят Ясуо Фукада с неговата Стратегия за икономически растеж. Той бе последван през 2010 г. от премиера Юкио Хатояма и Новата стратегия за растеж. Подобни планове предлагаха и наследниците им Наото Кан (2011 г.) и Йошихико Нода (2012 г.).

Нито една от политическите идеи обаче не постигна своите цели. Това е причината все още да не е ясно защо новият план на Абе има шанс да успее, при положение, че множество други подобни инициативи ударяха на камък през годините.

Истината е, че основните проблеми на Япония са вкоренени в нейната реална икономика. На първо място управляващите трябва да се справят с дълговите и демографските си проблеми, както и с намаляващата конкурентоспособност и загубите на водещи позиции в промишлеността. Тези структурни проблеми не могат да бъдат разглеждани извън контекста на фискалните и монетарните политики, въпреки опитите на правителствата и централните банкери да убедят всички в противното.

Повече за перспективите пред "Абеномиката" може да научите от разговора на Иван Нончев от Bulgaria On Air c Димитър Вучев от Investor.bg!